Е. Джеймс: Петдесет нюанса сиво

- Това не е въпрос отсече той.

- Съжалявам. Сгърчих се отново. Беше ме накарал да се почувствам като дете, направило голяма беля. Налагало ли ви се е да пренебрегвате семейните си задължения заради работата си?

- Имам семейство. Имам брат и сестра и любещи родители. Не възнамерявам да разширявам кръга на семейството си повече от това.

- Гей ли сте, господин Грей?

Той пое рязко въздух, а аз се свих напълно смазана и унищожена. Мамка му! Защо не бях прочела въпросите предварително? Как можех да му кажа, че просто чета нещо, написано от някой друг? Майната й на Кейт и тоя неин нос, дето си го завира навсякъде от любопитство!

- Не, Анастейжа, не съм. Повдигна вежди, погледът му излъчваше хладен блясък. Не изглеждаше доволен, меко казано.

- Извинявам се. Просто... м-м... така е написано тук. За първи път ме бе нарекъл на малко име. Сърцето ми пак забърза и по бузите ми изби топлина. Нервно напъхах падналите кичури зад ухото си.

Той наклони глава.

- Това не са ваши въпроси, така ли?

- Ъ-ъ... не... Кейт... госпожица Кавана де... тя ги е написала.

- Заедно ли работите във вестника?

„А, без тия. Нямам нищо общо със студентския вестник. Това са си нейни дейности, не мои".

Лицето ми пламтеше.

- Не, съквартирантки сме.

Той тихо и замислено прокара ръка по брадичката си и пак ме изгледа преценяващо.

- По свое желание ли дойдохте тук? Гласът му бе смразяващо тих.

„Я чакай малко. Кой все пак трябва да задава въпросите?"

Очите му като огън на клада. Трябваше да кажа истината.

- Тя ме помоли да дойда. Болна е. Говорех сякаш се оправдавах.

- Това вече обяснява много.

На вратата се почука и влезе Блонди номер две.

- Извинете, че ви прекъсвам, господин Грей, но следващата ви среща е след две минути.

- Не сме свършили, Андреа. Моля, отложете следващата ми среща.

Андреа се поколеба и отвори уста да каже нещо; изглеждаше все едно не й стига кислород. Явно не знаеше какво да направи. Той бавно извъртя глава, погледна я и вдигна вежда в очакване заповедта му да бъде изпълнена. Лицето й придоби почти цикламен цвят. Слава богу! Не бях единствената, която се изчервяваше пред него.

- Както разпоредите, господин Грей каза плахо тя и излезе. Той се обърна към мен:

- Та докъде бяхме стигнали с вас, госпожице Стийл?

„Е, какво стана? Пак почнахме с формалностите".

- Моля ви, не искам да отнемам от времето ви.

- Искам да знам повече за вас. Мисля, че е справедливо, нали? Очите му пак блеснаха, този път оживени от любопитство. Работата съвсем се размириса. Накъде биеше пък сега? Опря лакти на облегалките на фотьойла и намести пръсти пред устата си. Устата му беше... Разсейваше ме. Преглътнах.

- Няма кой знае какво за разказване.

- Какво мислите да правите след дипломирането?

Свих рамене, изненадана от интереса му. Да се преместя с Кейт в Сиатъл, да си намеря работа. Наистина не бях мислила по-далеч от последните изпити.

- Не съм планирала нищо. Засега искам само да си взема последните изпити. „За които между другото сега трябваше да уча, вместо да седя в твоя скъп стерилен палат и да се чувствам като нищожество под погледа ти".

- Имаме много добра програма за стажанти каза кротко той. „Работа ли ми предлага?" Усетих как изненадата се изписа на лицето ми.

- О, ще го имам предвид измънках от немай-къде. Но не съм сигурна, че това място е за мен.

„Дявол да го вземе, пак взех да плещя глупости!"

- Защо мислите така? попита той и заинтересовано наклони глава, а по устните му заигра лека усмивка.

- Очевидно е. Не е ли? „Аз съм непохватна, не съм стилна и не съм руса".

- Не и за мен. Погледът му бе остър, не бе останала и следа от хумор; стомахът ми се сви рязко и болезнено и болката обърна целите ми вътрешности. С мъка откъснах поглед от неговия и се втренчих в недотам изящните си пръсти.

„Какво става тук? Трябва да тръгна. Веднага". Посегнах да прибера касетофона.

- Искате ли да ви разведа и да ви покажа наоколо? попита той.

- Сигурна съм, че сте прекалено зает, господин Грей, а и имам доста път с колата.

- Ще карате обратно до Ванкувър? Каза го изненадано и като че и леко загрижено. Погледна през прозореца. Беше започнало да вали.

- Карайте внимателно каза наставнически. Записахте ли всичко, което ви трябваше?

- Да, благодаря отвърнах и мушнах касетофона в раницата. Той присви очи, изглеждаше несигурен.

- Благодаря за интервюто, господин Грей.

- Удоволствието беше изцяло мое. Вежлив както винаги.

Станах. Той ми подаде ръка.