Е. Джеймс: Петдесет нюанса сиво

Живеехме в малка сграда с апартаменти близнаци близо до университета. Имах късмет, че родителите на Кейт ги бяха купили за нея и плащах безобразно нисък наем. Това беше моят дом от четири години. Спрях колата отпред. Знаех, че Кейт ще иска да знае всяка подробност и че няма да ми се разкара от главата, докато не изкопчи всичко. Е, какво пък, нали имах запис. Надявах се да не се налага да разправям много за други неща извън самото интервю.

- Ана, слава богу! Кейт седеше във всекидневната, около нея купища учебници. Все още беше по пижама розова, с малки сладки зайчета тук-там. Тази пижама й беше за определени случаи когато преживява скъсването с някое гадже, за определен вид заболявания и като цяло когато е в депресия или лошо настроение. Скочи и ме прегърна.

- Вече започвах да се тревожа. Мислех, че ще се прибереш по-рано.

- Аз пък мисля, че постигнах добро време, като се има предвид, че интервюто надхвърли малко времето казах и размахах касетофона пред лицето й.

- Ана, благодаря ти от сърце. Дължа ти много. Как мина? Разкажи ми за него

„Ето, почна се. Инквизитор Катрин Кавана в действие".

Трудно ми беше да й отговоря.

- Щастлива съм, че мина и че няма да се наложи да го видя отново. На моменти плаши. Излъчва сила; бих казала, че е доста краен, има удивителна концентрация и е млад. Много млад.

Кейт ме погледна невинно.

- Изобщо не ме гледай така. Защо не ми даде някаква биография? Изглеждах като идиотка пред него! Не знаех абсолютно нищо за живота и работата му.

Кейт затисна устата си с ръка.

- Оле, къде ми е бил акълът! Извинявай, Ана.

Изгледах я сърдито.

- Като цяло беше вежлив, съвсем в рамките на формалното, малко скован. Този мъж е остарял без време. Не говори като човек на двайсет и нещо. На колко години е всъщност?

- Двайсет и седем. Ох, Ана, трябваше да ти кажа за него. Но бях така притеснена... Дай ми касетофона и ще почна да правя статията.

- Изглеждаш по-добре. Изяде ли си супата? попитах само и само да сменя темата.

- Да. Вкусна както винаги. Вече съм доста по-добре. Тя ми се усмихна с благодарност.

Погледнах часовника и казах:

- Бягам. Все още не е късно да си направя смяната в „Клейтьн".

- Ще се преумориш!

- Нямай грижа. Ще се видим после.

Бях започнала работа в „Клейтьн" в самото начало, когато дойдох да уча в университета. Това е най-големият магазин за строителни материали и железарски изделия в района на Портланд. На четирите си години тук бях успяла да науча по нещичко за стоките, които продавахме. Естествено, винаги съм била напълно неграмотна в тези „Направи си сам" неща, защото винаги бях имала татко подръка.

Толкова бях щастлива, че успях да стигна за смяната си. Щях да имам за какво да мисля, и това нямаше да е Крисчън Грей. Винаги имахме много работа в началото на лятото. Хората почват ремонтите у дома. Като ме видя, госпожа Клейтьн се зарадва.

- Ана, мислех, че няма да успееш днес!

- Срещата отне по-малко, отколкото очаквах. Мога да направя някой и друг час.

- Много се радвам, че дойде!

Прати ме в склада и започнах да подготвям стоките, за да презаредя рафтовете. Скоро не мислех за нищо друго освен за работата си.

Когато се прибрах, заварих Катрин със слушалките на лаптопа. Работеше. Носът й беше все още червен, но така бе захапала историята, че блъскаше по клавишите като луда. Бях тотално разбита. От дългия път, от смазващото интервю и от многото бачкане в „Клейтьн". Стоварих се на дивана и се замислих за недовършеното есе, за всичко, което можех да свърша този ден и не бях свършила, понеже ме заклещиха с... него.

- Има много добри попадения, Ана. Страхотно! Не мога да повярвам, че не си се съгласила да те разведе из фирмата. Очевидно е искал да прекара повече време с теб каза Кейт и ме погледна питащо.

Изчервих се и това мое сърце пак взе да си прави каквото си иска. Определено причината не беше тази. Искал е да ме разведе, за да ми покаже колко е велик и как контролира всичко, което притежава. Усетих се, че си хапя устната, и се помолих тайничко Кейт да не е забелязала. Но тя бе погълната от работата си.

- Сега разбирам какво имаш предвид под формален. Води ли си някакви записки?

- Ами... не.

- Няма проблем. От този материал мога да направя хубава статия. Жалко, че нямаме снимки. Красавец е, кучият му син, нали?

- Може да се каже казах, но ми беше много трудно да го кажа спокойно. Мисля обаче, че успях.

- Стига, Ана, дори ти няма как да си имунизирана срещу такъв красив мъж каза Кейт и повдигна перфектно изваяната си вежда към мен.