Е. Джеймс: Петдесет нюанса освободени

- Косата ти е толкова хубава, Ана. - Устата му беше до ухото ми. Усещах дъха му, макар че устните му не ме докосваха. Когато махна и последната фиба, той зарови ръцете си в нея, нежно масажира скалпа ми... затворих очи, напълно погълната от усещането. Пръстите му тръгнаха плавно надолу, леко килнаха главата ми назад и той оголи шията ми.

- Моя си - каза задъхано и заби зъби в мекото на ухото ми.

Простенах.

- Тихо - изкомандва той. Събра косата ми и я прехвърли през рамото. Прокара пръст по гърба ми, от едното рамо до другото ио крайчетата на дантелата на роклята. Треперех в очакване. Той нежно целуна гърба ми, точно над най-горното копче на роклята.

- Толкова си красива! - каза и ловко разкопча първото копче.

Днес ме направи най-щастливия човек на света! - С умопомрачително бавно темпо продължи да разкопчава копчетата на роклята, чак до последното почти на кръста. - И те обичам толкова м ного... - продължи, като целуваше кожата между рамото и врата ми. - Искам те. Много... - говореше между всяка целувка. - Искам. Да. Бъда. В. Теб. Ти. Си. Моя.

Всяка дума влизаше в мен като сладка отрова. Затворих очи и оголих врата си за целувките му. И паднах. В магията. Магията Крисчън Грей. Моят съпруг.

........Моя - прошепна пак той. Обели роклята от раменете ми и

тя се свлече по тялото ми в малка дантелена купчинка с цвят на слонова кост.

- Обърни се - каза с дрезгав глас.

Обърнах се. Той пое рязко дъх.

Останах по стегнат синкаворозов сатенен корсет с жартиери с I |,вета на дантелата и бели копринени чорапи. Погледът му се плъзна по тялото ми, но той не отрони и дума. Само ме гледаше. Очите му - широко отворени, пълни с безумна потребност... от мен.

- Харесва ли ти? - попитах шепнешком. Усетих как по лицето ми се разля срамежлива руменина.

- Не, не е тази думата, бебчо. Изглеждаш божествена. Ела! -Подаде ми ръка и аз прекрачих роклята в краката ми.

- Не мърдай - каза той и без да откъсва потъмнелите си влаж-пи очи от моите, прокара пръст по корсета, по гърдите ми. Дишах нсе по-задъхано. Пръстът му мина пак по същия път и всяко него-но движение изпращаше електрически сигнали към гръбначния ми стълб. После той спря и без да отронва и дума, завъртя пръста си във въздуха. Разбрах, че трябва да се обърна. Точно сега, в този миг, за него бих направила всичко, невъзможното дори.

- Спри - каза той.

Бях с лице към леглото. Той обхвана кръста ми, дръпна ме към себе си и зарови нос във врата ми. Обхвана гърдите ми с ръце, заигра се с тях. Зърната ми е втвърдиха и ги усетих болезнено възбудени под корсета; палците му правеха нежни кръгчета около тях.

- Моя - шепнеше гой.

- Твоя.

Той остави копнеещите ми гърди и ръцете му вече пътуваха надолу към корема ми, към бедрата, палците му минаха по триъгълника ми. Едва потиснах стона си. Пръстът му погали кожата ми по дължината на жартиерите и освободи двата чорапа. После ръцете му тръгнаха към дупето ми.

- Моя... - Дишаше тежко. Разпери ръце върху дупето ми, връхчетата на пръстите му докосваха устните на влагалището ми. Не се стърпях и простенах.

- Тихо. - Ръцете му продължиха надолу по задната част на бедрата ми и разкопчаха жартиерите отзад. Той се наведе напред и дръпна завивката на леглото.

- Седни.

Седнах. Той коленичи пред мен и бавно свали белите ми обувки. Сложи ръце върху дантелата на левия ми чорап и много бавно започна да го сваля, пръстите му докосваха кожата на крака ми... После се прехвърли на десния крак.

- Все едно разопаковам коледен подарък. - Усмихна се през дългите си тъмни мигли.

- Ти вече си получавал такъв подарък...

Той ме погледна сърдито.

- О, не, бебчо. Този път е само за мен. Само мой.

- Крисчън, аз съм само твоя от мига, в който казах „да“. -Хванах лицето му в длани. - Твоя. И винаги ще бъда твоя. Обаче мисля, че си доста навлечен... - Наведох се и го целунах. Той се надигна рязко, сграбчи главата ми, зарови пръсти в косата ми и ме целуна.

- Ана, моя Ана - каза задъхано. Езикът му убедително, настоятелно завладяваше територията, която вече беше негова, но която той смяташе за нужно да покори отново.

- Дрехите - прошепнах. Дъхът ми се сля с неговия. Бутнах го леко назад. Захванах се с жилетката. Той я съблече с мъка. Не искаше да ме пусне. Гледаше ме с широко отворени копнеещи очи.

- Нека аз, моля те - помолих. Исках аз да съблека моя съпруг, моя господин Петдесет.

Хванах вратовръзката му. Сребристосивата му вратовръзка. Моята любима вратовръзка. Бавно я дръпнах и изхлузих края от възела. Той вдигна глава и ми позволи да разкопчая горното копче на ризата. Минах към копчетата на ризата. Бяха платинени и гравирани с А и К - моят сватбен подарък за него. Когато ги махнах, той ги взе в ръката си, сви я в шепа, целуна я, бръкна в джоба на панталона си и пусна копчетата там.