Е. Джеймс - Петдесет нюанса освободени

- Толкова сте романтичен, господин Грей!

- За вас, госпожо Грей, цветя и романтика. Винаги!

Хванах ръката му, вдигнах я до устните си, без да откъсвам

очи от него, и целунах семплия платинен годежен пръстен. Той простена и затвори очи.

- Ана - прошепна името ми. Като молитва. Сложих ръка на второто копче на ризата и като повтарях неговите движения от преди минути, целувах гърдите му с разкопчаването на всяко следващо копче, все по-надолу и по-надолу.

- Ти. Ме. Правиш. Толкова. Щастлива. Обичам те - шепнех между всяка целувка.

Той изстена, скочи, грабна ме през кръста и ме сложи да легна върху леглото. Устните ни се срещнаха. Езиците ни танцуваха и се гонеха, вплетени един в друг. Изведнъж той се отдръпна и застана на колене, оставил ме без дъх, жадуваща за повече, за много повече.

- Моята съпруга... толкова си красива. - Ръката му бавно слезе по крака ми и сграбчи ходилото ми. - Имаш прелестни крака. Искам да ги целувам сантиметър по сантиметър. И ще започна от ето тук - каза, допря устни до палеца на левия ми крак и леко го захапа.

Цялото ми тяло от кръста надолу бе в разтърсващи конвулсии. Езикът му мина по стъпалото ми и продължи към глезена. Целувките му напредваха нагоре към бедрото. Гънех тялото си под него, под поразяващата болка на желанието.

- Не мърдайте, госпожо Грей - предупреди ме той и ме тупна леко по корема. После устните му мързеливо продължиха пътя си към бедрата ми... и спряха.

- Моля те, моля те...

- Искам те гола - каза той и бавно разкопча корсета. Много бавно, копче по копче. А когато корсетът падна на леглото до мен, прокара език по целия ми гръбнак.

- Моля те, Крисчън.

- Какво желаете, госпожо Грей? - Думите му прозвучаха така близо до ухото ми, така нежно. Почти беше легнал върху мен. Усещах твърдия му пенис.

- Теб. Теб желая.

- И аз те желая, любов моя, живот мой... - прошепна той и преди да се усетя ме обърна по гръб. Скочи от леглото, с бързи и резки движения махна панталона и боксерките си и застана пред мен величествено красив, съвсем гол. Цялата стая бе осветена от неговата божествена красота. Грееше и заслепяваше всичко. Наведе се и бавно свали бикините ми. Погледна ме.

-Моя...

- Моля те - скимтях, а той се усмихна зловещо, дяволито, съблазнително. Неговата усмивка марка „Петдесет“.

Качи се на леглото и започна да целува десния ми крак. И така бавно стигна до горе. Отвори краката ми.

- Моята съпруга... - каза и устата му се залепи за устните между краката ми и аз се предадох на подлудяващото усещане на езика му. Ръцете ми, свити в юмруци, минаваха през косата му, ханшът ми посрещаше езика му, люлееше се в неговия ритъм. Той хвана бедрата ми, за да ме накара да не мърдам. Но не спря сладкото си изтезание. Бях близо, много близо.

- Моля те, Крисчън - простенах.

- Не, още не - каза той задъхано, повдигна ме и пъхна език в пъпа ми.

- Не! - Усетих усмивката му върху корема си. Продължи да се движи нагоре.

- Така нетърпелива, госпожо Грей! Имаме толкова много време, докато кацнем. - Целуна гърдите ми и улови лявото ми зърно между устните си. Не откъсваше очи от моите. А в неговите се завихряше страшна, черна тропическа буря.

О, да, как можах да забравя Европа...

- Искам те, моля те. Моля те.

Тялото му покри моето, той се опря на лакти. Потърка носа си в моя, а аз плъзнах ръце по прекрасните му мускули, по гърба му, към задника му.

- Тук сме, за да задоволяваме госпожа Грей, моята съпруга. Обичам те.

- Обичам те.

- Очите отворени, искам да те гледам!

- Крисчън... О, Господи! - извиках, когато усетих как бавно потъва в мен.

- Ана! О, Ана! - И започна да се плъзга в мен.

- Какво, правиш по дяволите? - Крисчън почти крещеше. Явно се бях унесла в сладките си спомени. Той стоеше над мен мокър, красив, божествен - и ме гледаше с изумление.

„Какво съм направила? О, нееее... Легнала съм по гръб. По дяволите, по дяволите, по дяволите! Сега ще откачи. По дяволите!“ Беше побеснял.

Веднага забравих за всякакви еротики и копнежи.

- Заспала съм и без да искам съм се обърнала по гръб - смотолевих в моя защита.

Очите му горяха от бяс. Той се наведе, грабна горнището на банския ми от шезлонга си и го метна към мен.

- Обличай го! - изсъска.

- Крисчън, никой не ни гледа.

- О, повярвай ми, гледат. И съм убеден, че Тейлър и охраната добре се забавляват с шоуто, което си им спретнала. - Не спираше да ръмжи.

„Господи! Защо все забравям за тях?“ Сложих ръце на гърдите си и панически се опитах да ги скрия. След саботажа над Чарли Танго проклетата охрана винаги вървеше с нас.