- Да, всичко е готово. Времето от тук до Бостън е хубаво.
„Бостън?“
- Има ли турбулентност?
- До Бостън - не. Над Шанън минава студен фронт и може да ни полюлее малко.
„Шанън? Ирландия?“
- Ясно. Всъщност се надявам по това време да спя - каза Крисчън.
„Да спи?“
- Ще минем под него, сър - поясни Стивън. - Сега ви оставяме на грижите на Наталия - вашата стюардеса.
Крисчън я погледна, понамръщи се, но бързо върна усмивката си и кимна.
- Добре. - Хвана ръката ми и ме поведе към една от удобните меки кожени седалки. Мисля, че бяха общо дванайсет.
- Сядай - каза, свали си сакото и разкопча жилетката си от сребрист брокат.
Седнахме на две единични места, един срещу друг. Между нас имаше малка полирана масичка.
- Добре дошли на борда, госпожо, господине, и поздравления за празника ви - каза Наталия. Вече ни подаваше чаши с розово шампанско.
- Благодаря - отвърна Крисчън.
Тя се усмихна вежливо и се отдалечи по коридора.
- Да пием за нашия дълъг и щастлив брачен живот. - Крисчън вдигна чашата си към мен и се чукнахме. Шампанското беше превъзходно.
- Болеже? - попитах.
- Същото.
- Първия път го пихме от чаени чашки - засмях се аз.
- Добре помня този ден. Денят на дипломирането ти.
- Къде отиваме? - Любопитството ме глождеше, не можех да се спра.
- В Шанън - каза Крисчън. Гледаше ме развълнувано. Като дете.
- В Ирландия?
Май наистина отивахме в Ирландия.
- Да, да заредим - добави той, очевидно с намерението да ме мъчи до краен предел.
- И после?
Той се усмихна широко и поклати глава.
- Стига, Крисчън, кажи ми!
- В Лондон - каза той и ме изгледа предпазливо, напрегнато, «) 11 и гваше се да прецени реакцията ми.
Ахнах. Господи! Бях си мислила, че ще идем в Ню Йорк или Лепен, или може би някъде по Карибско море. Не можех да по-нярвам. Цял живот бях мечтала да ида в Англия. Цялата пламнах от вълнение.
- После в Париж.
„Моля?“
- После в Южна Франция.
„Оле майко!“
- Знам, че винаги си мечтала да идеш в Европа - каза меко той.
А аз съм тук, за да превръщам мечтите ти в реалност, Анастейжа.
- Крисчън, ти си моята сбъдната мечта.
- И ти моята, госпожо Грей - прошепна той. - Слагай колана!
Засмях се и закопчах предпазния колан.
Самолетът бавно потегли към пистата. Ние се усмихвахме един на друг и отивахме от шампанското. Сигурно изглеждахме като напълно откачени.
Не можех да повярвам, че най-сетне, на двайсет две години, ще напусна Щатите. И то за да отида в Европа! В Лондон! Леле! От всички възможни места той ме водеше точно там, където най-много исках да ида.
След като излетяхме, Наталия донесе още шампанско и започна да подготвя масата за сватбеното ни пиршество. И то какво пиршество! Пушена сьомга, после печена яребица със салата от челен боб и картофи. Всичко бе приготвено и сервирано от Наталия. Оказа се доста талантлива.
- Желаете ли десерт, господин Грей? - попита тя.
Той поклати глава и прокара пръст по долната си устна. Погледна ме въпросително, очите му бяха потъмнели, изражението му беше непроницаемо.
- Не, благодаря - казах, без да мога да откъсна очи от него. Устните му се извиха леко в загадъчна усмивка и Наталия Гак-тично се изнесе.
- Хм... Бях решил да взема теб за десерт.
„О, тук ли...?“
- Ела - каза той, стана и протегна ръка към мен. Поведе ме нанякъде.
- Тук има баня. - Показа ми малка врата. Продължихме по тесния коридор. В дъното имаше врата. Той я отвори. „Господи! Спалня?“ Стаичката беше малка, двойното легло - също. И тук всичко бе в бледокремаво и светъл клен. На леглото имаше декоративни възглавнички в златисто и кафеникавосиво. Изглеждаше много удобно.
Крисчън се обърна към мен, погледна ме жадно и каза:
- Реших да прекараме първата си брачна нощ на единайсет хиляди метра над земята. За първи път ми е.
Още нещо, което правехме за първи път. Сърцето ми биеше като обезумяло. Гледах го с отворена уста. Клуб „Мили нагоре“. Бях чувала за него. Секс в самолета.
- Но първо нека те извадя от тази прекрасна рокля. - Очите му блестяха. Любов и нещо друго, нещо тъмно, мрачно, нещото, което така обичах в него и което накара моето друго аз да скочи в пълна готовност. Както обикновено забравих да дишам.
- Обърни се. - Гласът му бе нисък, тих, властен и дяволски възбуждащ. Как е възможно някой да вкара толкова много емоция в две обикновени думи? Изпълних веднага и с готовност. Ръцете му се плъзнаха по косата ми и той започна да вади фибите една по една. Пръстите му се движеха експертно, ловко, бързо. Захванатите кичури падаха един по един, покриваха раменете ми, плъзгаха се по гърба, върху гърдите ми. Опитвах се да не мърдам, но тялото буквално ме болеше, жадно за допира му. След целия този вълнуващ, но и доста изморителен ден, аз го желаех. Целия. Само за мен.
Читать дальше