- Ще празнуваме ли, госпожо Грей? - попита ме Крисчън и се усмихна някак срамежливо. Разтопих се. Изглеждаше божествено в семпъл черен смокинг със сребриста жилетка и вратовръзка. Ьеше толкова... задушаващо красив.
- Да, готова съм. Напълно готова! - Усмихнах му се.
Лицето му грееше с някаква отнесена усмивка.
И после партито... Бяха разпънали тентата и я бяха украсили много хубаво, в топли цветове - розово, сребристо и слонова кост. Бяха я отворили и обърнали с лице към залива. Слава богу, нремето беше много хубаво. В ранния следобед слънцето се оглеждаше в морето. До тентата имаше дансинг, а от другата страна бюфет, отрупан с какво ли не.
Рей и майка ми танцуваха и се смееха. Гледах ги с горчива радост. Надявах се бракът ми с Грей да издържи повече от техния. Нямах представа какво щях да правя, ако един ден реши да ме остави. Бяхме се оженили набързо. Дали нямаше да съжалявам? Непрестанно си напомнях поговорката за бързата кучка, дето слепи ги раждала.
Кейт беше до мен непрекъснато, ужасно красива с дългата си копринена розова рокля. Погледна ме, намръщи се и ми се скара:
- Ей, това не трябваше ли да е най-щастливият ден в живота ти?
- Той е - прошепнах.
- Какво има, Ана? Защо си се загледала в майка си и Рей?
Поклатих тъжно глава.
- Щастливи са - каза тя.
- Да, щастливи са, но са по-щастливи, когато не са заедно -отвърнах.
- Да не би да съжаляваш? - попита Кейт малко уплашено.
- Не, не е това. Просто... аз... толкова много го обичам. - И спрях, без дори да мога да произнеса на глас притесненията си.
- Ана, повече от очевидно е, че той те обожава. Знам, че в началото нещата бяха странни, но от месец сте много щастливи.
Тя хвана ръцете ми, стисна ги и добави весело: - Освен това сега вече е прекалено късно за каквото и да е.
Засмях се с нея. Имах й повече доверие, отколкото на себе си. Тя ме дръпна в своята специална Катрин-Кавана прегръдка.
- Ана, всичко ще е наред. И ако той позволи и един косъм да падне от главата ти, ако те нарани, човекът, пред който ще се наложи да отговаря, съм аз.
Пусна ме и се усмихна на някой зад гърба ми.
- Здравей, бебчо. - Крисчън ме обви в ръцете си и целуна косата ми. - Здравей Кейт - каза малко сухо. Все още се държеше доста хладно с нея, а бяха минали почти два месеца.
- Здравей, Крисчън. Отивам да намеря мъжа, когото си избрал за шафер и който, по една случайност, съм избрала и аз и е и мой най-близък и доверен приятел - каза Кейт, усмихна се широко и топло и тръгна към Елиът, който пиеше с брат й Итън и с нашия приятел Хосе.
- Време е да вървим - каза Крисчън.
- Толкова скоро? Това е първото парти, на което аз съм центърът на внимание!
- Заслужаваш го. Прелестна си, Анастейжа.
- Ти също.
- Тази рокля... ти отива - усмихна се той и очите му отново се нажежиха.
- Това старо нещо? - Изчервих се и хванах крайчетата на фината дантела на простичката сватбена рокля, която майката на Кейт бе скроила за мен. Харесвах как дантелата пада под рамото. Семпло и съблазнително... Поне се надявах да е така.
Той се наведе, целуна ме и каза:
- Време е да тръгваме. Не мога да те деля повече с всички тези хора.
- Нима можем да си тръгнем от собствената си сватба?
- Бебчо, това е нашата сватба. Можем да правим каквото си искаме. Нарязахме тортата. И сега, в този момент, искам да те хвана и да те отведа там, където ще те имам само за себе си.
Засмях се.
- Та вие ме имате за цял живот, господин Грей.
- И съм много щастлив да го чуя, госпожо Грей.
- О, ето къде били влюбените пиленца.
Изругах наум. Майката на Грейс ни бе открила.
- Крисчън, още един танц с баба?
- Разбира се, бабо - каза Крисчън малко недоволно.
- А ти, красавице, иди и направи един старец щастлив. Танцувай с Тео.
- Кой е Тео, госпожо Тревелиан?
- Дядо Тревелиан. И ми казвай „бабо“. Сега вие двамата трябва сериозно да се захванете с правнучетата. Не ми остава много живот.
И ни се усмихна заговорнически, а Крисчън я изгледа ужасен.
- Ела, бабо. - И я повлече към дансинга. Обърна се, погледна ме, завъртя очи и изсумтя: - До после, бебчо.
Докато отивах към дядо Тревелиан, ме спря Хосе.
- Няма да те каня да танцуваш пак с мен. Бездруго отнех прекалено много от времето ти на дансинга. Щастлив съм, че ти си щастлива. Но, Ана, искам да знаеш... Ще съм тук. Винаги когато имаш нужда от мен.
- Благодаря ти, Хосе. Ти си истински приятел.
- Говоря съвсем сериозно. - Тъмните му очи светеха. Честни, откровени очи.
- Знам, Хосе. Благодаря ти. Сега би ли ме извинил? Имам среща с един дядо.
Читать дальше