Е. Джеймс: Петдесет нюанса освободени

Вдигнах сънено глава.

- Нашите няма да са много доволни.

Той потупваше с пръсти гърба ми, галеше го нежно.

- Кажи ми какво искаш, Анастейжа. Вегас? Голяма сватба с всичките му там подробности? Кажи ми.

- Не голяма... само приятели и семействата. - Погледнах го, развълнувана от тихата настойчивост в горещите му грейнали очи. А той какво искаше? Щях да направя това, което той пожелае!

- Добре - каза той. - Къде?

Вдигнах рамене.

- Може ли да го направим тук? - попита той предпазливо.

- В къщата на родителите ти? Дали ще се съгласят?

- Майка ми ще е на седмото небе.

- Добре, тогава тук. Убедена съм, че майка и татко ще предпочетат да е тук.

Той ме погали по косата. Не знам дали някога съм била и дали някога ще бъда по-щастлива.

- Добре, разбрахме се къде. Сега да видим кога.

- Мисля, че първо трябва да попиташ майка си.

- Хм. - Той се усмихна още по-лъчезарно. - Мога да й дам не повече от месец. Искам те прекалено много, за да чакам повече.

- Но ти ме имаш, Крисчън. Имаш ме от доста време. Но един месец е добре. - Целунах гърдите му. Бърза мека целувка. Погледнах го и се усмихнах.

- Ще изгориш - прошепна Крисчън в ухото ми. Стреснах се.

- Само по теб. - Усмихнах се сладко. Следобедното слънце бе слязло на запад и парещите лъчи ме заливаха цялата. Той се засмя и с едно бързо рязко движение дръпна леглото ми под сянката на чадъра.

- По-далеч от средиземноморското слънце, госпожо Грей.

- Благодаря за алтруизма, господин Грей.

- Удоволствието е изцяло мое, госпожо Грей. И не съм алтру-ист. Изобщо. Ако изгориш, няма да мога да те докосвам - каза той многозначително. В очите му заигра весел пламък и усетих как сърцето ми става все по-голямо и по-голямо. - Но, предполагам, подозирате мотива ми и сега ми се подигравате.

- Не съм способна на такова нещо - казах невинно и с престорено възмущение.

- Способна си, и го правиш. Често. И това е едно от многото неща, които обичам в теб. - Наведе се и закачливо гризна долна-та ми устна.

- Надявах се да предложиш да ме намажеш с плажно масло -казах, опряла устни в неговите.

- Госпожо Грей, това е трудна и тежка задача... но не мога да устоя на предложението. Седни! - изкомандва ме той и аз изпълних. Бавните му ловки пръсти нежно почнаха да ме мажат с лосион.

- Ти си много, много красива. Късметлия съм - говореше нежно той, докато ръцете му минаваха по гърдите ми и втриваха лосиона.

- Да, така е, късметлия сте, господин Грей. - Изгледах го хитро през мигли.

- Скромността ви краси, госпожо Грей. Обърни се! Искам да ти намажа и гърба.

Усмихнах се и се обърнах по корем. Той разкопча горнището на безобразно скъпия ми бански.

- Как би се чувствал, ако ходех на плаж топлес като другите жени?

- Крайно недоволен - отвърна той без колебание. - Не съм много щастлив и от факта, че си толкова оскъдно облечена в момента. Не си играй с огъня - каза в ухото ми.

- Това предизвикателство ли е, господин Грей?

- Не. Факт, госпожо Грей.

Въздъхнах и поклатих глава. О, Крисчън, моят ревнив, контролиращ, властен Крисчън!

Той ме плесна леш по дупето.

Неговото вечно присъстващо, вечно звънящо блакбери напомни за себе си. Намусих се, а той се засмя.

- Добре изглеждате, госпожо Грей. - Погледна ме закачливо и със сладко предупреждение, плесна ме по дупето още веднъж и отвори телефона. Моята вътрешна богиня замърка. Може би пък тази вечер да устроим представление само за гледане? Тя се усмихна компетентно, а аз потънах в следобедната сиеста, унесена в копнеж за вечерта.

- “ Mam’selle? Un Perrier pour moi, un Coca-Cola light p our ma femme, s’il vous plait. Et quelque chose a manger… laissez-moi voir la carte .” 1 1 Извинете госпожице, една минерална вода „Перие“ за мен и една диетична кока-кола за съпругата ми. И менюто, ако решим да се храним, (фр.) - Б. пр. .

Крисчън говореше перфектен френски. Хм... чак се стреснах. Слънцето ме заслепи и примигнах няколко пъти към него. Той ме гледаше, без да обръща внимание на красивото младо момиче в униформа, което се отдалечаваше от нас с таблата в ръка, като провокативно поклащаше прибраната си на опашка руса коса.

- Жадна ли си?

- Да - измънках сънено.

- Мога да те гледам цял ден. Изморена ли си?

- Не спах много нощес, нали? - Изчервих се.

- И аз. - Той се засмя, остави блакберито и стана. Късите му гащи се бяха свлекли и можех да видя банския му. Той ги свали и изрита джапанките си.

- Ела да поплуваме - каза и ми протегна ръка, докато го гледах замаяна. - Ела де! - подкани ме пак и наклони глава на една страна, лицето му - оживено и весело. И понеже пак бях изгубила дар слово, бавно поклати глава и добави: - Май ти трябва нещо за разбуждане.