Силвия Дей: Открита пред теб

— С изключение на жената, която искам — вметна той сухо. — През по-голямата част от времето тя се опитва да избяга от мен.

Стоях пред него, безсрамно вперила поглед в прекрасното му голо тяло.

— Отговори ми на един въпрос, Гидиън. Защо искаш мен, след като можеш да имаш най-прекрасната жена на света? И, моля те, без комплименти. Отговори ми искрено.

Той ме хвана за ръка и ме заведе в спалнята.

— Ева, ако не престанеш да си мислиш, че връзката ни е временна, ще те сложа на коляното си, ще те напляскам и това ще ти хареса.

Накара ме да седна на един стол и започна да рови из чекмеджетата ми. Наблюдавах го как извади от там бельо, долнище на анцуг и някаква фланела.

— Забрави ли, че спя гола, когато съм с теб?

— Няма да останем тук — заяви той и се извърна към мен. — Нямам доверие на Кари, може отново да му дойде на ум да довлече някакви дрогирани идиоти, а след като взема приспивателното, което доктор Питърсън ми предписа, не съм сигурен, че ще мога да се събудя и да те защитя. Затова отиваме в моя апартамент.

Вперих поглед в ръцете си и си помислих, че може да се наложи някой да ме защитава от самия Гидиън.

— Двамата с Кари вече сме минавали по този път, Гидиън. Не мога просто да се скрия при теб и да го оставя да се оправя сам. Той има нужда по-често да съм около него, а напоследък не беше така.

— Ева — Гидиън ми донесе дрехите и клекна пред мен, — знам, че трябва да подкрепяш Кари. Утре ще решим как точно да го направиш.

Обхванах лицето му с ръце.

— Благодаря ти.

— Но аз също имам нужда от теб — добави той тихо.

— И двамата се нуждаем един от друг.

Изправи се, отвори своето чекмедже и извади дрехи и за себе си. Започнах да се обличам.

— Виж какво…

— Да? — попита той и продължи да обува джинсите си.

— Чувствам се много по-добре след всичко, което ми разказа, но въпреки това Корин е проблем за мен. — Замълчах, все още не се бях облякла напълно. — Трябва да пресечеш надеждите й, и то без никакво отлагане. Отърви се от чувството си за вина, Гидиън, и започни да се дистанцираш от нея.

Той седна на ръба на леглото и започна да обува чорапите си.

— Тя ми е приятелка, Ева, и в момента не й е никак лесно. Жестоко ще е да я отрежа точно сега.

— Помисли добре, Гидиън. И аз имам бивши гаджета. Ти задаваш правилата в нашите отношения. Ще се отнасям към тях така, както ти се отнасяш към Корин.

Той стана и се намръщи.

— Заплашваш ли ме?

— Предпочитам да гледам на това като на принуда. Правилата в една връзка важат и за двамата. Не си единственият й приятел. Може да намери някой по-подходящ, на когото да се опре в труден момент.

Взехме всичко, което ни беше необходимо, и отидохме в хола. Огледах царящата там бъркотия — под малката масичка се търкаляше светлосин сутиен, по бежовия ми диван имаше следи от кръв — и ми се прииска Кари да е тук, за да му плесна един шамар и да го накарам да се замисли.

— Утре ще се разправям с него — едвам изрекох аз, бях толкова ядосана и разтревожена. — По дяволите, трябваше да го халосам веднага щом влязох. Трябваше да го просна в безсъзнание, след това да го заключа в стаята му и да го оставя там, докато му дойде акълът.

Гидиън ме погали по гърба, като се опитваше да ме успокои.

— Остави това за утре, когато ще е сам и ще го гони махмурлукът. Ще постигнеш много по-добър ефект.

Слязохме долу и видяхме, че Ангъс ни чака. Точно щях да се кача в колата, когато Гидиън изруга тихо и ме спря.

— Какво има? — попитах аз.

— Забравих нещо.

— Чакай, ще ти дам ключовете.

Протегнах се към сака в ръката на Гидиън, където бях оставила дамската си чанта.

— Няма нужда. Имам ключове. — Усмихна се хитро, когато го погледнах изумено. — Накарах да ми извадят дубликати, преди да ти ги върна.

— Наистина ли?

— Ако беше достатъчно наблюдателна — продължи той и ме целуна по косата, — щеше да забележиш, че ключът от моя апартамент виси на връзката ти от момента, в който ти я върнах.

Зяпнах от изненада, когато той изтича покрай портиера и влезе в сградата. Спомних си колко мъка изживях през онези четири дни, когато мислех, че сме скъсали, и каква болка изпитах, когато ключовете се плъзнаха от плика и паднаха в ръката ми.

През цялото време ключът към него е бил в мен.

Поклатих глава и се огледах — около мен бе новият ми град. Харесвах всичко в него и му бях благодарна за лудото щастие, което бях открила тук.

С Гидиън трябваше да извървим тежък път. Колкото и да се обичахме, нямаше никаква гаранция, че ще успеем да преодолеем личните си травми. Но успяхме да установим връзка, бяхме честни един с друг и Господ ни е свидетел, бяхме прекалено упорити, за да се откажем без борба.