Силвия Дей: Открита пред теб

Той се усмихна отново.

— Просто Тери, Ева.

По време на краткия ни разговор, стигнах до заключението, че доктор Лукас не е много по-възрастен от мен, само косата му бе побеляла преждевременно. Като оставим това настрана, лицето му бе красиво и без бръчки, а зелените му очи гледаха любезно и интелигентно.

— Изглеждаш не по-малко отегчена от мен — продължи той. — На тези вечери се събират доста пари за кризисните центрове, но понякога е много скучно. Искаш ли да отидем на бара? Ще те черпя едно питие.

Опитах се да раздвижа ръката, която Гидиън стискаше под масата. В отговор той ме сграбчи още по-силно.

— Какво правиш? — прошепна ми той.

Погледнах през рамо и видях, че ме наблюдава. После вдигна глава към доктор Лукас, който вече бе застанал зад гърба ми, и погледът му моментално стана леден.

— Ще я отърва от отегчението да бъде пренебрегвана, Крос — заяви Тери и постави ръка на облегалката на стола ми, — като прекара известно време с мъж, който с удоволствие ще сподели компанията на толкова красива дама.

Почувствах се ужасно неудобно, усещах напрежението и враждебността между двамата. Опитах се да измъкна ръката си, но Гидиън не я пускаше.

— Върви си, Тери — предупреди го Гидиън.

— Толкова беше погълнат от разговора си с госпожа Жиро, че дори не забеляза, когато седнах на масата — отвърна Тери и се усмихна предизвикателно. — Ще тръгваме ли, Ева?

— Не мърдай, Ева.

Потреперих от ледения глас на Гидиън, но бях достатъчно засегната, за да възразя:

— Не е виновен той и има право.

Гидиън стисна ръката ми толкова силно, че ме заболя.

— Не сега.

Тери насочи поглед към мен.

— Не си длъжна да търпиш да ти говори така. И цялото богатство на света не му дава право да те командва.

Побесняла от яд и ужасно засрамена, аз се обърнах към Гидиън и прошепнах:

— Кросфайър.

Не бях сигурна дали имам право да използвам кодовата дума извън спалнята, но той пусна ръката ми веднага, сякаш нещо го опари. Дръпнах стола си назад и хвърлих салфетката на масата.

— Извинете ме. И двамата.

Стиснах здраво чантичката си и се отдалечих със спокойна и сигурна стъпка. Отправих се към тоалетната по най-прекия път, имах намерение да освежа грима си и да си дам време да се поуспокоя, но когато видях светлините на изхода, се поддадох на изкушението да се измъкна.

Излязох на тротоара, извадих телефона си и пуснах есемес на Гидиън: „Не бягам. Просто си тръгвам“.

Успях да спра такси и се отправих към къщи, за да се опитам да се справя с гнева си.

Когато стигнах до апартамента, единственото, за което мечтаех, бе гореща вана и бутилка вино. Завъртях ключа, отворих вратата и сякаш се озовах в сцена от порнофилм. Трябваха ми няколко секунди, за да възприема онова, което виждах. Стоях като закована на прага, а в целия апартамент гърмеше техно. Затворих бързо вратата, по пода имаше толкова различни части от човешки тела, че в началото ми беше трудно да определя коя на кого принадлежи. Една жена лежеше разкрачена на земята. Друга бе забила лице във вагината й. Кари я чукаше като бесен, докато някакъв мъж чукаше него отзад.

Отметнах глава и изкрещях пронизително. Беше ми дошло до гуша от всички в моя живот. И тъй като не беше лесно да надвикам музиката, събух едната си обувка и я запратих към уредбата. Дискът прескочи и четиримата на пода забелязаха присъствието ми. Докуцуках до уредбата, спрях я и се обърнах към тях.

— Разкарайте се от дома ми — наредих аз. — Веднага!

— Коя, по дяволите, е тая? — попита червенокосата най-отдолу. — Да не ти е жена?

За миг Кари ме погледна объркано и виновно, но след това по устните му се появи предизвикателна усмивка.

— Съквартирантката ми. Има място и за теб, бебчо.

— Кари Тейлър, не ме предизвиквай — предупредих го аз. — Вечерта ми не беше никак, ама никак добра.

Тъмнокосият мъж се отдели от Кари и тръгна с бавна стъпка към мен. Когато доближи, видях, че зениците на кафявите му очи са неестествено разширени, а вената на врата му бясно пулсира.

— Мога да я направя по-добра — предложи той и се захили цинично.

— Не се доближавай — извиках аз и се подготвих да го отблъсна със сила, ако се наложи.

— Остави я, Иън! — отсече Кари и се изправи на крака.

— Хайде, бебчо — опита се да ме придума Иън, а на мен ми призля, когато чух от устата му обръщението, с което ме наричаше Кари. — Ще си прекараме добре. Остави това на мен.

Беше само на няколко сантиметра от мен, но в следващия миг изхвърча с писък към дивана. Гидиън стоеше между мен и останалите и целият трепереше от гняв.