Силвия Дей: Открита пред теб

Ръцете му се отдръпнаха от мен и в следващия миг чух, че сваля ципа на панталоните си.

— Пусни дръжката, легни по гръб и разтвори крака.

Легнах на седалката, потръпвах в очакване, готова да му отдам тялото си. Погледите ни се срещнаха, за миг лицето му бе осветено от фаровете на преминаваща кола.

— Не се страхувай.

Той се надвеси над мен и се отпусна, като внимаваше да не ме затисне под тежестта си.

— Прекалено възбудена съм, за да се страхувам. — Прегърнах го и се надигнах, за да притисна тялото си в неговото. — Желая те.

Главичката на члена му докосна срамните ми устни. Той изви бедра и проникна в мен. И двамата изстенахме едновременно, сякаш се опарихме от силата на контакта. Тялото ми бе като восък върху седалката, пръстите ми едва докосваха таза му.

— Обичам те — прошепнах аз и се взрях в лицето му, когато той започна да се движи.

Всеки сантиметър от кожата ми пареше като изгорен от слънцето, а гърдите ми бяха толкова натежали от копнеж и напиращи чувства, че ми беше трудно да дишам.

— И се нуждая от теб, Гидиън.

— Твой съм — прошепна той, членът му се движеше в мен. — Изцяло съм твой.

Потръпнах, мускулите ми се стегнаха, бедрата ми се надигнаха, за да посрещнат неумолимите му тласъци. Свърших с накъсан стон, разтреперана от екстаза, който струеше между краката ми. И продължих да го притискам вътре в себе си, докато и той започна да стене и да прониква все по-мощно в мен.

— Ева.

Движех се като побесняла заедно с него, опитвах се да ускоря оргазма му. Той ме стискаше здраво и дълбоко и силно навлизаше в мен. Главата ми се люшкаше настрани, стенех безсрамно, усещането, че ме е обладал напълно, ме изпълваше с безкрайно удоволствие.

Бяхме полудели един за друг, чукахме се като диви животни, бях толкова възбудена от първичната страст, че имах чувството, че ще умра от оргазма, който се надигаше в тялото ми.

— Толкова си добър, Гидиън. Толкова си добър.

Той стисна бедрата ми и ме повдигна, за да посрещна следващия му тласък, проникна до самия ми край и аз простенах от болка и удоволствие. Вкопчих се здраво в него и отново достигнах до оргазъм.

— О, господи! Ева…

Той изпъшка силно и свърши толкова мощно, че ме обля с топлината си. Стисна бедрата ми и се изпразни дълбоко вътре в мен. След като свърши, пое дълбоко дъх, отметна косата ми и целуна влажния ми врат.

— Само ако знаеш какво правиш с мен. Много бих искал да мога да ти го опиша.

Прегърнах го силно.

— Не знам защо се държа така глупаво с теб. Просто не мога да се въздържа, Гидиън. Всичко е толкова…

— … неконтролируемо.

Той започна отново да се движи ритмично. Спокойно и бавно. Като че ли имахме цялото време на света. Усещах как членът му набъбва при всяко следващо движение.

— А ти имаш нужда от контрол. — Загубих дъх при следващия му тласък.

— Имам нужда от теб , Ева. — Погледът му изпиваше лицето ми, докато членът му продължаваше да се движи в мен. — Имам нужда от теб.

През останалата част от вечерта Гидиън не ми позволи да се отделя от него. По време на вечерята стискаше непрекъснато лявата ми ръка, като предпочете да се храни с една ръка, вместо да ме пусне.

Корин, която беше седнала от другата му страна, го изгледа изненадано.

— Доколкото си спомням, преди не беше левичар.

— И сега не съм — отговори той, вдигна сплетените ни ръце и целуна връхчетата на пръстите ми, карайки ме да се чувствам глупава и несигурна под изпитателния поглед на Корин.

За съжаление, романтичният жест не му попречи по време на цялата вечеря да разговаря с нея, а не с мен, което ме правеше все по-нещастна и неспокойна. През по-голямата част от времето виждах тила на Гидиън вместо лицето му.

— Поне не е пиле.

Извърнах глава към мъжа, който седеше до мен. Бях толкова съсредоточена в усилието си да подслушвам разговора на Гидиън с Корин, че не обърнах почти никакво внимание на останалите гости, седнали на нашата маса.

— Аз обичам пиле — отвърнах аз.

Освен това ми хареса и рибата, която бяха сервирали, бях омела чинията си.

— Прозвуча почти като от реклама.

Той се засмя и изведнъж осъзнах, че е много по-млад, отколкото бялата му коса ме беше накарала да предположа в началото.

— О, най-после усмивка — продължи той тихо. — И то каква!

— Благодаря — казах аз и му се представих.

— Аз съм доктор Теранс Лукас — отвърна той. — Но предпочитам Тери.

— Радвам се да се запознаем, доктор Тери.