Силвия Дей: Открита пред теб

— Заведи ги в стаята си, Кари — нареди той. — Или изобщо се махайте.

Иън пищеше от дивана ми, а от носа му течеше кръв, въпреки че се опитваше да го затисне с две ръце. Кари грабна дънките си от пода.

— По дяволите, Ева, не си ми майка!

Минах покрай Гидиън.

— Не ти ли беше достатъчно, че прецака нещата с Трей, идиот такъв? — викнах аз.

— Това няма нищо общо с Трей.

— Кой е Трей? — попита изрусената блондинка и също се изправи.

Огледа внимателно Гидиън и започна съвсем съзнателно да демонстрира пред него прелестите си, трябва да й се признае, че имаше какво да покаже.

В отговор Гидиън я изгледа с такова пренебрежение и отвращение, че тя се изчерви и се опита да се прикрие с тясна рокля от златно ламе, която вдигна от пода.

— Не го приемай лично — не можах да се въздържа аз. — Той предпочита брюнетки.

Гидиън ме погледна така, сякаш имаше желание да ме убие. Никога не го бях виждала толкова вбесен. Буквално се тресеше от едва потискан гняв.

Изплаших се от погледа му и неволно отстъпих назад. Той изруга и зарови и двете си ръце в косата си.

Внезапно се почувствах безкрайно изморена и до болка разочарована от мъжете в живота си.

— Разкарай тази паплач от дома ми, Кари.

Тръгнах по коридора, като по пътя свалих и другата си обувка. Съблякох роклята си още преди да стигна до вратата на банята и след по-малко от минута бях под душа. Изчаках водата да се стопли и влязох под нея. Бях толкова уморена, че се отпуснах, седнах на пода и обгърнах коленете си с ръце. Топлата вода се лееше върху мен.

— Ева.

Потръпнах, когато чух гласа на Гидиън, и още по-плътно притиснах коленете си.

— По дяволите! — ядно изруга той. — В състояние си да ме вбесиш както никой друг на света.

Погледнах го през мокрите кичури коса, които падаха пред лицето ми. Крачеше из банята, беше оставил сакото си някъде, а ризата му се подаваше от панталоните.

— Върви си, Гидиън!

Той спря и ме погледна така, сякаш не можеше да повярва на ушите си.

— За нищо на света няма да те оставя тук. Кари си е загубил ума. За малко щеше да паднеш в ръцете на онова дрогирано копеле, ако не бях дошъл навреме.

— Кари никога не би позволил да ми се случи нещо. Но така или иначе, не мога да се разправям и с двама ви едновременно.

Всъщност не исках да се разправям с никой от тях. Исках просто да остана сама.

— Тогава ще се разправяш само с мен.

Прибрах с нервен жест мократа коса от лицето си.

— Така ли? И защо трябва ти да си с приоритет?

Отстъпи назад, като че ли го бях ударила.

— Бях останал с впечатлението, че двамата сме най-важните един за друг.

— И аз мислех така. До тази вечер.

— Господи! Ще престанеш ли да мислиш за Корин? — попита той и разтвори широко ръце. — Тук съм — при теб, не виждаш ли? Дори не й казах довиждане, защото веднага хукнах да те гоня. За кой ли път.

— Майната ти! Няма нужда да ме гониш.

Гидиън дойде при мен под душа както си беше напълно облечен. Изправи ме на крака и ме целуна. Силно. Устните му жадно се впиха в моите, ръцете му стискаха раменете ми.

Но този път не омекнах в ръцете му. Не се предадох. Дори когато пусна в гърлото ми сластния си език.

— Защо? — прошепна той и плъзна устни по врата ми. — Защо ме подлудяваш?

— Не знам какъв проблем имаш с доктор Лукас и, честно казано, никак не ме интересува. Но той беше абсолютно прав. През цялата вечер Корин бе обект на вниманието ти. По време на вечерята изобщо не ме забелязваше.

— Невъзможно е да не те забележа, Ева — изражението му беше сериозно и напрегнато. — Не забелязвам никой друг, когато ти си в стаята.

— Странно. Всеки път, когато те погледнех, ти гледаше нея.

— Глупости. — Пусна ме и махна мократа коса от лицето си. — Знаеш какви са чувствата ми към теб.

— Така ли? Знам, че ме желаеш. И имаш нужда от мен. Но дали не обичаш Корин?

— Престани, по дяволите! Не я обичам. — Спря водата и прегради пътя ми. — Искаш да ти кажа, че те обичам ли, Ева? Затова ли е всичко това?

Стомахът ми се сви, сякаш бе поел цялата сила на юмрука му. Никога преди не бях изпитвала подобна болка, дори не знаех, че съществува. Очите ми горяха и аз се мушнах под ръката му в опит да избягам, преди да се разплача пред него.

— Върви си вкъщи, Гидиън. Моля те.

— Аз съм си вкъщи — отговори той, прегърна ме откъм гърба и зарови лице в мократа ми коса. — При теб.

Опитах се да се измъкна от ръцете му, но бях твърде изтощена. Физически. И емоционално. Сълзите започнаха да се леят от очите ми, не можех повече да ги потискам. А толкова мразех да плача пред някого.