Силвия Дей: Открита пред теб

— Върви си. Моля те.

— Обичам те, Ева. Разбира се, че те обичам.

— О, господи!

Замахнах с крак, исках да го изритам. Бях готова да направя всичко, само за да се отърва от този човек, който ми бе причинил толкова болка и нещастие.

— Нямам нужда от проклетото ти съжаление. Искам само да се махнеш .

— Не мога. Знаеш много добре, че не мога. Ева, престани да се съпротивляваш. Изслушай ме.

— Всяка твоя дума ми причинява болка , Гидиън.

— Това не са точните думи, Ева — продължи той упорито да шепне в ухото ми. — Затова не съм ти ги казал преди. Не отразяват правилно онова, което изпитвам към теб.

— Млъкни. Ако изобщо ти пука за мен, ще млъкнеш и ще си отидеш.

— И преди са ме обичали — и Корин, и други жени… Но какво, по дяволите, знаеха те за мен? Как можеха да ме обичат, след като нямаха никаква представа колко сбъркан съм всъщност? Ако това е любовта, тя е нищо в сравнение с чувствата, които изпитвам към теб.

Замръзнах на място и разтреперана видях в огледалото отражението си — лице, покрито с размазан грим, и безформена мокра коса. До мен, макар и разстроено, лицето на Гидиън бе все така красиво. Чертите му се изкривиха от бурни емоции, когато притисна тялото си в моето. Изглеждахме толкова неподходящи един за друг.

И въпреки това добре разбирах отчуждението, което изпитваш, когато си сред хора, които не виждат истинската ти същност или пък предпочитат да затворят очи пред нея. И аз бях усещала себеомразата от това, че мамиш околните, че се представяш за някого, който искаш да бъдеш, но всъщност не си. И аз бях живяла със страха, че хората, които обичаш, ще се откажат от теб, ако познават истинското ти лице.

— Гидиън…

Той докосна с устни слепоочието ми.

— Мисля, че се влюбих в теб в момента, в който те видях. След това за първи път правихме любов в лимузината и любовта ми се превърна в нещо друго, в нещо много повече.

— Но точно онази вечер ти ме отряза и ме остави сама, за да се погрижиш за Корин. Как можа да го направиш, Гидиън?

Пусна ме само за миг, след това ме грабна в прегръдката си и ме отнесе до вратата на банята, където висеше халатът ми. Зави ме в него, след това ме накара да седна на ръба на ваната, а той отиде до умивалника и извади от едно чекмедже тампон за сваляне на грим. Клекна пред мен и започна внимателно да почиства лицето ми.

— Когато Корин ми се обади по време на благотворителната вечеря, без да иска, избра най-подходящия момент да ме накара да извърша някоя глупост — започна да разказва той, вперил любящ поглед в изцапаното ми лице. — Двамата с теб току-що бяхме правили любов и не можех да разсъждавам трезво. Казах й, че съм зает и че не съм сам, но когато долових болката в гласа й, разбрах, че трябва да изясня отношенията си с нея, за да мога да продължа напред с теб.

— Не разбирам. Тогава ме изостави заради нея. Как можеше това да ни помогне да продължим?

— Аз прецаках връзката с Корин, Ева. — Той наведе главата ми назад, за да може да изтрие черните кръгове около очите ми. — Запознах се с нея още докато бях първа година в Колумбийския университет. Направи ми впечатление, разбира се. Тя е красива, мила и никога не е казала лоша дума за някого. Затова, когато насочи вниманието си към мен, аз се оставих да бъда хванат и тя се превърна в първия човек, с когото доброволно правих секс.

— Мразя я. — По устните му се появи лека усмивка. — Не се шегувам, Гидиън. В момента ще се побъркам от ревност.

— С нея беше просто секс, ангелче. Колкото и първично да се чукаме с теб, ние винаги правим любов. Всеки път. Още от първия път. Ти си единствената, която ме е карала да изпитвам подобно нещо.

Въздъхнах дълбоко.

— Чувствам се малко по-добре.

Той ме целуна.

— Предполагам, би могло да се каже, че ходехме. Не спяхме с други и често се появявахме на публични места като двойка. И въпреки това, когато ми каза, че ме обича, останах силно изненадан. И поласкан. Имах някакви чувства към нея. Приятно ми беше да прекарваме времето си заедно.

— Очевидно все още е така — промърморих.

— Просто продължавай да слушаш — скара ми се той и тупна върха на носа ми с пръст. — Мислех си дори, че може би и аз я обичам. По свой си начин… по единствения познат ми начин. Не исках да бъде с никой друг. Затова приех, когато ми предложи да се оженим.

Дръпнах се назад и го изгледах с недоумение.

— Тя ти предложи да се ожените?

— Не бъди така шокирана — отговори той сухо. — Това наранява егото ми.