Ахмет Алтан - Изневяра

След това дълго мисли как един прибързан отговор може да промени живота на човека.

Скрити желания, дълго потискани от навиците и рутината, но продължаващи да се развиват и растат, неосъзнати копнежи, малки, бързо преминали недоволства, незабележимо натрупващи се досада и скука — подобно на чук, който се стоварва върху мрамора и му придава форма, влияеха върху живота й, докато накрая не реши да го промени изцяло.

А всичко започна по една толкова проста и невинна случайност. Толкова незначителна, че чак й ставаше обидно, когато си спомняше. Самата невинност дори се усъмни в себе си!

В един от онези комплекси, скрити от очите на града зад обрасли с бръшляни огради, чиито широки улици ухаеха на цветя и скъпи парфюми, поискаха да разширят детската площадка.

В един слънчев ден в края на пролетта младите майки се събраха, да решат какво да направят. Обсъждаха, спореха, накрая решиха да се обърнат за помощ към някой архитект от комплекса. Една от жените се сети, че в блока срещу басейна живее един вечно намусен архитект.

— Има ли някой, който да живее в същия блок?

С присъщата си припряност Айдан отговори: „Аз“. Ако беше се забавила с една-две секунди, може би друга някоя щеше да каже „Аз“ и тогава животът й нямаше да се преобърне наопаки, но… Айдан си беше такава — изправеше ли се лице в лице с някакъв проблем, трябваше веднага да го реши и така не остави възможност друг да изрече съдбовната дума.

— Като се прибирам, ще се отбия при него и ще говоря — каза тогава.

Събранието се разпръсна. По неделните улици цареше спокойствие, присъщо за часовете между сутринта и обяда на този ден от седмицата.

Вървеше бързо. Струваше й се, че закъснява за вкъщи. Бяха оставили Селин при майка й и заедно с мъжа си планираха да обядват в онова рибно ресторантче, в което се бяха запознали някога.

После, както винаги в неделя, щяха да се любят. Винаги го правеха и това, че предварително знаеше какво ще се случи, ни най-малко не намаляваше желанието й. Напротив, знаейки какво я очаква, ставаше по-нетърпелива. Дори можеше да се каже, че неделното любене й доставяше много повече наслада и удоволствие в сравнение с това през седмицата именно защото го знаеше и очакваше. Било защото беше припряна по душа, било защото беше амбициозна и трябваше да успее, било защото открито показваше целите и стремежите си, предварителното познаване на нещата, както коритото на буйна река, й помагаше да насочва живота си в правилното русло. Организираните и планирани предварително неща й доставяха истинска наслада, нещо като удоволствието от постигнат успех. Неочакваните обрати, изненадите, приключенията, чийто край беше неизвестен и които предизвикваха вълнение и възбуда у някои, за нея бяха плашещи, убиваха всяко желание и страст. Беше с вродено самочувствие и знаеше цената си. Нещо като сладка стафидка с шоколадова глазура. Успехите бяха нейни непрестанни спътници още от началното училище и винаги бяха подплатени с мотивация, организация и дисциплина и всяка промяна, извън този ред, правеше живота й безцветен и прозаичен. Удоволствието от живота си намираше в сигурността, а не в приключенските вълнения. Редът, който успяваше да създаде, я възбуждаше точно толкова, колкото и постигнатите успехи.

Вървеше по асфалтираната пътека между тревата и си мислеше, че ще реши проблема с площадката, и това, подобно решенията на всички останали проблеми, които беше успяла да намери до сега, я изпълваше с доволство. Почувства тялото си готово за предстоящото любене и вътрешно се усмихна на себе си.

На входа се спря и затърси с поглед името на архитекта. От толкова време живееше тук и нито веднъж не бе проявила любопитство кои и какви са съседите й, кой на кой етаж живее. Четеше редицата от табелки по звънците и търсеше Джем Къркоглу. Намери го. Значи архитектът живееше сам в един от най-големите и най-скъпи апартаменти срещу басейна. Значи беше много богат. Изпита странна смесица от уважение, безпокойство и лек срам, подобно на всички богати хора, когато срещнат по-богати от себе си.

Влезе в асансьора и натисна бутона за последния етаж. Погледна се в огледалото, пооправи бездруго подредените си коси, придърпа яката на блузата си и откопча едно копче — онова, което откриваше гънката между гърдите. Нямаше за цел да съблазнява или предизвиква мъжа. Просто се опитваше да впечатли един човек, който вече я беше впечатлил със силата, богатството и ума си. Погрешно ще бъде, ако кажем, че това беше някакво пресметнато, обмислено действие — не, просто подсъзнателна реакция на жена, леко притеснена от впечатлението, което някой е произвел у нея. Дори не си даваше сметка, че още не беше се срещнала с непознатия.