Ема Марс - Хотели.Трета стая

– Мамка му...

Бях възкликнала на глас. За щастие, салонът беше три четвърти празен.

Дълго седях след края на надписите, без да мога да се отърся от вцепенението, защото тъкмо когато Естер напускаше площада, забелязах на втори план женска фигура, която не можех да сбъркам с никоя друга. Беше елемент, който киноманите биха окачествили в коментарите си като грешка при заснемането. Жена, която се спускаше в обратна посока по улица „Нотр Дам дьо Лорет“, точно срещу камерата. Благодарение на зрителния ъгъл веднага познах, че това е Орор...

Оказваше се, че същия ден двете сме минали край един и същ филмов екип, без при това да се срещнем... Може би тъкмо тогава моят бивш клиент я бе забелязал?

От този момент нататък никой не би могъл да твърди, че си измислям. Съществуваше материално доказателство от онзи юнски ден на 2009 година, съхранено върху филмова лента.

– Защо говориш толкова тихо? Да не би да си в църква?

– В киносалон съм, Софи.

– Да се видим в кафене „Антикер“ след двайсет минути?

– След десет... Наблизо съм.

От години това беше нашата главна квартира. В заведението цареше приятна атмосфера, белязана от страстта към редки предмети. През онзи ден там се бяха събрали колекционерите на старинни часовници във връзка с предстоящата разпродажба в аукционната къща „Друо“. Повечето бяха мъже около петдесетте, със закръглени коремчета и сака от туид. Неволно си спомних „Ролекса“, който едва не купих от съседния магазин като подарък за Давид.

София вече седеше пред чаша горещо кафе. Това не беше обичайната ѝ поръчка. Канех се да споделя с нея откритието, направено в киното, но тя заговори първа с мрачен поглед и смръщено лице:

– Уволнили са Фред.

– Ох... Много съжалявам.

– Не колкото мен.

Напротив, съжалявах не по-малко от нея, защото се чувствах пряко отговорна за тази несправедливост от страна на БТВ. В качеството си на мой бивш любовник Фред Морино очевидно беше в списъка на уволненията веднага след мен. До този момент никой не го бе закачал и очевидно е бил разкрит, след като му бях възложила да проследи Ив, програмиста, натоварен от Давид да проникне в електронната поща на Луи. Беше си намерил тази работа благодарение на мен и пак заради мен я беше загубил.

– Уволнили са и приятеля му Франки.

– И какъв мотив са изтъкнали?

– „Отклоняване и използване на сведения, принадлежащи на компанията, за лични цели.“ Сериозно нарушение. Затова и няма обезщетение нито за уволнение, нито за безработни. Нищичко. Изхвърлили са ги голи-голенички.

Тя изпи на един дъх кафето, като остави само малко утайка на дъното. В нея без мъка можех да прочета бъдещето на двамата уволнени, а то не бе никак приятно.

– Работи там цяла година. Не е ли заделил малко пари?

– Фред ли? Не се шегувай. Познаваш го не по-зле от мен: още първата си заплата изхарчи около своя мотоциклет. Честно казано, случи се в най-лошия възможен момент...

– За подобни неща няма подходящ момент – опитах се да я утеша аз.

– Така е, но в случая... наистина стана съвсем не навреме.

– Какво имаш предвид?

София поигра с една от палавите си къдрици, погледна през остъклената стена, после увеси нос над празната чаша. Подобна сдържаност никак не ѝ беше присъща.

– Да речем... – започна колебливо тя. – Не съм съвсем сигурна дали трябва да продължа с него. Само че при сегашното положение не върви да го зарежа.

– Какво? – възкликнах аз, привличайки върху себе си погледите на неколцина закръглени колекционери. – Смятах, че двамата се разбирате чудесно?

– Така е... По-скоро той здравата ми се е лепнал.

От времето на нашата връзка знаех колко неуверен в себе си е Фред и как направо задушава своята партньорка с присъствието си и с неуместните си на моменти знаци на внимание.

Ала познавах също така моята София и смътно долавях и друга причина за преждевременната ѝ умора от него.

– Да не би да има друг мъж...? – предположих аз. – Така ли е?

Тя само кимна смутено в знак на потвърждение. Стори ми се, че за пръв път влиза пред мен в ролята на сторило пакост момиченце, отреждайки ми аз да бъда майката.

– Само не ми казвай, че това е онзи тип от хотела. Мъжът, с когото се срещаш в тъмна стая?

– Точно той е... – смотолеви още по-гузно тя.

– Я стига, Софи. Започваш връзка с мъж, когото чукаш два пъти месечно, а дори не си го виждала на дневна светлина. Та това е безумие!

– Зная – изохка тя. – Просто не мога иначе. Всеки път, когато ме потърси, го оставям да чака ден-два и накрая отстъпвам. Не мога да престана да мисля за него.