Ема Марс - Хотели.Трета стая

На връщане към Париж късно вечерта в лимузината цареше още по-дълбоко мълчание. София заспа в прегръдките на Франсоа, а аз в прегръдките на Луи, опряла нос в татуираното на шията му цвете. Опиянена от неговия парфюм, броях дните, които ни деляха от освобождаването му и от момента, когато телата ни отново щяха да се слеят.

С полуотворени очи наблюдавах призрачния нощен пейзаж, който преминаваше край нас като на кино. На моменти от мрачните гънки на зрителната ми памет изникваха лица: лицето на Орор, на Давид, но също така деликатните черти на Ортанс, каквато я бях видяла на снимката. Яви ми се и строгото лице на Алис като предзнаменование, защото няколко дни по-късно и тя щеше да сложи край на живота си. Не научих подробности, но предположих, че не е понесла смъртта на своята голяма любов и е решила да последва Давид в отвъдното.

За щастие, през този период бях твърде заета и това за известно време пропъди от главата ми черните облаци. Дванайсет пъти дневно , третият том на моята еротична сага, неотдавна бе излязъл едновременно в двайсет и пет страни. Очертаваше се успехът му да превиши този на първите две части. Ева, Бербер и чуждестранните издатели настояваха да се захвана с осъществяването на следващите си творчески планове.

– Защо не направиш спин оф? – запита ме Ева през едно дъждовно мартенско утро.

– Да направя какво?

– Това означава да вземеш един второстепенен герой, например София, и да разкажеш нейната история. Например да опишеш работата на горещите момичета отвътре като самостоятелна интрига.

– Хм... – поколебах се и се намръщих, обзета от съмнение. – Признавам, че самата аз имах друго предвид.

Дори ако центърът на внимание, декорът или интригата биха се променили, не виждах как бих могла да използвам един и същ сюжет. А освен това вече бях мажоритарен собственик в агенцията на София и смятах, че е прекалено опасно да хвърлям светлина върху нашия не дотам законен бизнес. Откакто бях поела „Шарм“ и предоставила стаите на тяхно разположение, горещите момичета печелеха повече от всякога. Ала аз самата съзнавах колко уязвим е този успех.

– Имам две идеи, но не съм сигурна, че ще ти харесат... – обявих аз.

– Защо?

– Защото нито една от тях не е плод на въображението.

На издателски език това означаваше: никакъв търговски потенциал.

Ставаше въпрос за проект на четири ръце, моите и тези на Луи. Имахме намерение да използваме нашите еротични прищевки, придавайки им по-интимна и същевременно по-поучителна форма. Сега, когато милиони читатели по целия свят ми оказваха честта да следят написаното от мен, се чувствах задължена да споделя с тях онова, на което моята връзка с Луи дължеше своята необичайна сила. Щеше ми се и те на свой ред да превърнат любовта си в чувствен шедьовър. Както вече бях заявила по време на интервю: „Сексуалността преминава в еротика, когато престане да бъде само преживяване, а стане обект сам по себе си. Обект на изследване, на дебати или просто предмет на разговори в интимна среда. Когато се превърне в изкуство да се живее“.

– Още не съм се сетила за заглавие... Да речем, в първата книга ще става въпрос за историко-еротични разходки из Париж.

– Искаш да кажеш, нещо като посещение на местата, белязани от присъствието на прочути любовници от историята?

По това време актьорът Лоран Дойч вече бе представил в своята книга Метроном историята на столицата чрез поредица забавни случки и жънеше небивал успех. Моята цел не беше да разработвам същата тема, а да представя идеята на Луи, според която всяка парижка улица носи в себе си паметта за любовниците, които са се прегръщали на нея.

– Луи ще даде своя принос с енциклопедичните си познания, а аз ще представя портретите на прочутите любовници.

– А втората книга?

– Нещо по-практично.

Виждах, че предложенията ми я хвърлят в смут.

– Нещо като справочник за най-добрите места за правене на любов в Париж.

– Имаш предвид обществени места?

– Да. Е, не само... Но ще има и такива.

Отивах все по-далеч в разсъжденията си, без да съм се допитала до моя съпруг. Дори не знаех какво смята да прави след излизането от затвора. Разбира се, бяхме материално осигурени, но никак не го виждах да води живота на рентиер, който прекарва времето си в посещения на галериите. Дали щеше да подкрепи моите пристрастия, или щеше да си намери други?

Макар мислите ми да бяха поели в приятна посока, след разкритията, направени в трета стая, някои въпроси продължаваха да ме измъчват. След като грижливо прибрах документите в склад, разположен в сутерена на хотела, накарах Изиам да се погрижи за подновяването на малкото помещение. Срещу няколко банкноти Ягдиш скоро му придаде чудесен вид с помощта на украшения и огледала по стените и дори успя да постигне илюзията, че това тясно пространство разполага с изглед към улицата. Сега стаята изглеждаше два пъти по-просторна, отколкото бе в действителност.