Ема Марс - Хотели.Трета стая

– Искам същото – обявих високо и решително.

– Моля? – прошепна Стефан и завъртя недоверчиво очи.

– Искам да татуираш същата азбука върху дясната ми ръка. Съвсем същата като тази на Луи.

Луи сграбчи китката ми и я стисна толкова силно, че едва не изпищях. Не искаше нищо от мен, но моето желание вероятно го трогна повече от всички любовни думи на света.

На свой ред почувствах парещото докосване на иглата, която дълбаеше бразда в епидермиса ми. И то десетократно повече пъти от броя на буквите. За всяка от тях Стефан минаваше по няколко пъти по очертанията. И всеки път мастилото и кръвта се смесваха върху нежната плът над моята китка. Отначало помислих, че болката ще бъде нетърпима, но след първоначалния шок успях да я овладея. За татуировките на двама ни бяха необходими два часа. Когато Стефан приключи, нашите ръце, които природата бе направила различни, сега изглеждаха като изработени по един модел.

– Доволни ли сте? – запита тя, докато мажеше пламналата ми кожа с обезболяващ крем.

– Чудесно е – отвърнах аз.

Луи мълчеше, но знаех, че споделя моето щастие. Вече се намираше в моята обвивка от А до Я. Също както аз в неговата.

С все още пареща кожа се отправихме към „Шарм“, където вечерята с шампанско, приготвена от Изиам по моя поръчка, вече изстиваше. Това изобщо не ни интересуваше. Не чувствахме глад. Веднага заведох Луи в наскоро обновената трета стая и бавно и грижливо го съблякох, както обикновено се постъпва с пострадалите от изгаряния. Внимавах не само за местата на татуировките... Чувствах го тъй крехък... Не желаех сблъсъкът му с външния свят да бъде прекалено рязък. Исках да положа целувка върху всеки участък от разголваната му кожа. Не само духът му напускаше затвора, но също лицето му, коремът му, пенисът му. Прокарах устни по тила му, по раменете, по цялото му тяло, жадуващо за ласки.

Спомних си, че преди няколко години, когато литературните ми планове все още бяха откъслечни и лишени от подредба и сюжет, бях определила петте най-приятни преживявания в „Шарм“. Исках тази вечер да ги възпроизведа всичките, за да наваксам последните две години и половина, прекарани без секс.

Когато Луи застана гол пред мен, целунах последователно всяка негова татуировка с изключение на последната, разбира се. Черните очертания ми изглеждаха като врати и бе достатъчно да положа устни върху тях, за да разтворя широко целия Луи. Тънкият му пенис се изправи. Коленичих, за да го приютя в устата си, сякаш бе останал без подслон скитник. Той притвори очи, а под кожата му мускулите се издуха от напрежение. Вероятно си бе представял тази сцена хиляди пъти. А ето че сега я преживяваше наяве, докато бузите ми притискаха главичката, а езикът ми играеше по основата на члена му. Той хвана с две ръце главата ми и замръзна.

– Спри... Спри, прекалено хубаво е. Боя се, че ще свърша прекалено бързо.

Аз наистина вече усещах тръпките му. Желанието му бе толкова силно, че цялото му тяло бе придобило чувствителността на най-ерогенната зона. Само едно докосване би било достатъчно да го доведе до оргазъм.

Тогава се сетих, че за да забавя този момент, мога да го лиша от сетивото, което усилваше възбудата му. Протегнах ръка, дръпнах вратата на малката стая и изключих осветлението. Тъмнината беше почти непрогледна. Също както София и Франсоа се бяха открили първоначално, без да се виждат, ние трябваше да се преоткрием слепешката. Вниманието ни щеше да бъде насочено към миризмите, предизвикани от допира на телата ни, на пръстите и на устните, към мимолетния шум от нетърпеливите ни движения. Наложи се опипом всеки от нас да намери мястото си до другия, в другия. Изправен пред мен, с пенис между бедрата ми, той жадно пъхна показалец в омекналата ми вагина и този ненаситен дервиш започна да се върти, докато първата вълна не го заля и потече на солени лепкави струйки по дланта.

Последвалото мляскане ми показа, че той ближе пръстите си, вкусвайки по този начин моята наслада. Прокарах ръка по оголената главичка и усетих, че семенната течност вече е избила, знак, че и той приближава до зенита.

Стаята беше толкова малка, а сгъваемото легло толкова тясно, че се питах как Арман и Ортанс са успели да изживеят своята любов в подобни условия. При това без съмнение именно тук бяха заченали момчето, което сега притисках до гърдите си. В каква ли поза се бяха слели? Колкото и неудобна да е била, от нея се бе родило любимото на сърцето ми същество. Щеше ми се сега да са тук, за да прошепнат на ухото ми вълшебните думи, за да можем на свой ред да заченем в това кътче на хотел „Шарм“.