Ема Марс - Хотели.Трета стая

Луи остана с отворена уста. За момент помислих, че ще вдигне бастуна и ще започна да удря прегърбеното тяло на своя баща. Ала той не помръдна, явно замръзнал от изумление.

– Опитали сте се да убиете сина си и майката на вашето дете? – обадих се едва чуто аз.

– Нищо подобно! – възмути се Арман. – Ортанс и Луи изобщо не се качваха на тази моторница. Инак никога не бих направил подобно нещо!

Това съвпадаше с чутото от мен. Лодката е била любима играчка на Андре и Давид и само те са излизали с нея в морето. Само те с изключение на фаталния юлски ден на 1990 година...

– Разчитали сте да премахнете Давид и Андре, така ли?

Той кимна с глава и допълни:

– Жаждата за власт на Андре и стремежът за реванш на Давид... Всички злини в това семейство се дължаха на тях. Зная, че звучи налудничаво, но си въобразявах, че ако тях ги няма...

Той млъкна и едри сълзи потекоха по покритото му с червени петна лице.

– Ще заживеете тримата, така ли? – предположих аз.

– Ще заживеем щастливо... Да, зная, че звучи ужасно наивно.

Родните баща и майка с тяхното дете. Не толкова наивно и неоправдано, ако си помисли човек.

Ала нещата се бяха преобърнали по начина, известен на всички. Арман бе станал причина за смъртта на Ортанс и бе осакатил за цял живот Луи. След това бе положил всички усилия да поправи стореното, като държи Давид колкото се може по-далеч от брат му. И да се намесва всеки път, когато собственият му син кривне от правия път.

Така, след сключването на онова ужасно споразумение между двамата братя, той се бе поставил изцяло в услуга на Луи и на всичките му налудничави прищевки. Бе съставял бележките и поканите за нашите нощни срещи, изпращал бе писмата в сребристи пликове, дебнал бе какво ще кажа в просъница: „Така няма да успее да ме накара да се почувствам на седмото небе“. Готов на всичко в името на нашата идилия и за да ме отнеме от Давид.

– Искали сте да осигурите на мен и Луи живота, който не сте могли да имате с Ортанс... – предположих аз.

– Да, доколкото ми позволяваха възможностите.

Затова бе осведомил Орор за моето съществуване и бе положил усилия войната между Давид и Луи отново да пламне и този път неговият син окончателно да излезе победител. Луи щеше да ме завоюва, да ме отнеме от Давид и по този начин да постигне онова, което баща му не бе успял да направи.

Една тайна обаче продължаваше да ме измъчва.

– Вие ли свързахте дома Марс с камерите в стаите на хотел „Шарм“? Значи, вие се използвали системата за наблюдение, инсталирана от Андре?... Или може би се лъжа?

– Права сте... Когато Давид започна да се забавлява с момичетата, които се снимаха в порно филмите, разбрах, че един ден това може да послужи. Дори не съм си представял до каква степен... Нито пък че точно ти ще натиснеш копчето за запис в най-подходящия момент.

Усилията му да избави Луи от потисничеството на неговия брат наистина бяха стрували живота на Андре и Ортанс, но, от друга страна, благодарение на тях Давид и Орор окончателно бяха излезли от играта и бяха сложили край на живота си.

Арман бе използвал системата за наблюдение, аз бях натиснала копчето за запис и така любовта бе превърнала двама ни в убийци. При това обединени от страстта към един човек: Луи.

Последният явно сега си даваше сметка колко силни са връзките между трима ни, защото погледна баща си с неочаквана нежност, а в очите му се четеше съчувствие, може би прошка. Със сигурност му бе необходимо още време, за да даде израз на своята признателност и любов към стареца. Надявах се това да стане, преди Арман да напусне този свят. Не разполагаха с много време, за да се почувстват истинско семейство.

Май 2013 година... и след това

Докато се преоткриваме взаимно, Луи придобива някои нови навици. Не зная защо сега позата 69 става все по-предпочитана. В нея има някаква особена нежност, плавност и внимание към другия, което ни подхожда. Когато сме съчетани по този начин, никой от нас не усеща нито за миг умора или отегчение. Напоследък Луи обича да поема между устните си моя клитор. Лапва изведнъж малкото ми вирнато израстъче като бонбон, който мигом се стапя в устата. Не минава много време и тази пъпчица става толкова чувствителна, че и най-малкото докосване е достатъчно, за да я наелектризира. Понякога възбудата продължава чак до следващия ден и допирът до слиповете ужасно ме възбужда.

Скоро се установихме в дома на госпожица Марс ако не за друго, то поне за да имаме постоянен адрес. На практика прекарвахме вечерите в хотел „Шарм“, във втора или трета стая, като според желанието си минавахме от едната в другата.