Ема Марс - Хотели.Трета стая

– Ами блогът! – възкликнах аз и разбудих сгушилата се на леглото между краката ми Фелисите.

След като голяма част от нашия интимен дневник бе попаднала в ръцете на Давид, блогът Ел & Луи щеше да ми предостави липсващите парчета от мозайката.

Веднага го отворих и още от заглавната страница забелязах, че напоследък в него не бе добавяно нищо. Давид очевидно бе решил засега да не разпространява снимката, която ми бе направил в тъмната стая.

Заех се да прегледам още веднъж публикуваните материали. Уви, те не следваха реда на написването, а по-скоро тематична логика, така че моите бележки бяха смесени с тези на Луи.

Докато ги четях по този начин, бях поразена от една подробност. Дълго време бях смятала, че писмата на Луи са предназначени да ме накарат да му се отдам без излишен свян. Ала сега си давах сметка, че те представляват поредица от внушения, които той разчиташе или се надяваше да последвам.

През годината на уединение в хотел „Шарм“ бяхме осъществили голяма част от тези еротични пози. Значи, не ставаше въпрос за буквално прилагане на този каталог от наслади. В замяна на това ме споходи съвършено друга мисъл: ако планът на Луи бе предназначен да ме привърже към него и да ме накара да му се открия, не беше ли време аз да поема инициативата? След като бе ясно, че сексът е единственият понятен за него език, не би ли трябвало да се възползвам от него, за да го накарам да ми разкрие своите тайни? Не бих ли могла на свой ред да съставя списък от еротични фантазии, с помощта на които да осветя скритите кътчета на личността му? Още по време на първите ни срещи с открити лица Луи ми бе внушил азбучната истина, че сексът предразполага към откровеност. Дали не беше време и аз да прибягна до него?

По този начин нямаше да позволя той да бъде погълнат от мрака на собствените му тайни. Щях да се опитам окончателно да го завоювам, нещо, което от самото начало бях обещала пред самата себе си.

Като начало отнесох към самата мен анонимната бележка, в която се говореше за надпреварата на ексхибиционистките двойки в Париж. Дали не бих могла да съставя карта на местата, където двамата да правим това? Сигурно би одобрил подобна идея, след като самият той държеше да гравира нашите емоции върху камъните и паветата, и дори беше споменал нещо подобно през брачната ни нощ в лимузината.

Станах, за да взема план на Париж, и го разгънах върху леглото. С помощта на жълти лепенки отбелязах бъдещите ни изпълнения, които най-добре съответстваха на даденото място, на неговите географски и исторически особености. Понякога изборът не беше лесен. Дали да се превърна в жена-фонтан по кейовете на Сена, или край големия водоем в Тюйлери? Къде беше по-подходящо да предизвиквам екстаз с помощта на езика си: пред сладкарница „Ладюре“, на площада на „Мадлената“ или пред „Рая на бонбоните“ на улица „Ла Арп“?

Примамливите картини, които изникваха във въображението ми, скоро пропъдиха сериозните намерения, които влагах в това занимание. Легнах върху картата, смъкнах джинсите си така, че да мога да пъхна ръка в тънките памучни слипове, и започнах да се галя с ожесточение. Разтворих пръсти във формата на V, за да мога да пощипвам клитора си, както постъпвах в благословеното време на моите петнайсет години. Когато той изскочи от калпачето си, посегнах към него с другата си ръка и притиснах със среден пръст розовото му връхче. Подложен на нападения от всички страни, той затрептя в обвивката си и не след дълго излъчи кратък заряд наслада. Долната част на корема ми бе разтърсена от поредица спазми, анусът ми се свиваше ритмично като устата на морско животно. Известно време останах изтегната настрани със свити към тялото колене. Беше малък нищожен оргазъм в сравнение с тези, които Луи ми даряваше всекидневно. Ала това бе всичко, което можех да предложа на себе си преди осъществяването на бойния план, който зрееше в ума ми.

– Госпожо? Госпожо, тук ли сте?

Гукащият глас на Йохана, камериерката словенка, наета от Луи, внезапно прекъсна лъкатушната нишка на мислите ми. Скочих от леглото като ужилена и вдигнах ципа на джинсите с все още розови от удоволствието бузи.

– Тук съм, Йохана! – обадих се аз. – Горе съм.

Не си спомнях точно работните ѝ часове, но гледах всеки път да съм излязла, преди тя да пристигне. Неудобно се чувствах, като я гледам да почиства мръсотията, оставена от нас. Все не можех да се отърва от този стар класов комплекс.

– Добър ден, Йохана – поздравих я аз, след като слязох в хола.