Ема Марс - Хотели.Трета стая

– Защо? – възкликнах аз така високо, че от околните маси се обърнаха към нас.

– Защото открай време смяташе, че Давид трябва да бъде държан изкъсо...

Говореше така, сякаш ставаше въпрос за диво животно, което трябва да бъде укротено и поставено в клетка. Затова веднага добави:

– ...А Луи... да бъде пазен от брат си.

15 юни 2010 година

Още един журналистически рефлекс, към който ме бяха приучили: незабавно да се съчетават всички налични сведения. Никога да не се отлага или да се съкращава този решителен момент, който за пръв път ни свързва с ценен източник, защото друг такъв случай няма да има.

Бях доволна от себе си, че успях да събера най-важните бележки от тефтерчето „Десет-пъти-дневно“ от блога Ел & Луи , докато все още можех, защото когато на сутринта опитах да се включа в него, отговорът беше несъществуващ адрес .

Предположих, че зад тази превантивна мярка се криеше Жак Бофор. Без съмнение Фред и Франки не бяха успели да се доберат до паролата на Давид, за да докажат връзката му с въпросния блог, но все пак адвокатът бе решил, че най-разумно е да изтрие това доказателство, чрез което моят девер се опитваше да очерни Луи.

Въпреки това сайтът за кратко време беше станал толкова популярен, че мнозина бяха копирали върху личните си страници цели пасажи. Някои дори бяха съставили фенфикшъни с герои Ел и Луи. По този начин нашата двойка се беше разпространила из цялото уебпространство. Неволно се бяхме превърнали в еротични идоли на цяло поколение интернет потребители със свободни нрави.

С времето Ел се научи да смуче Луи необикновено виртуозно. Тя толкова добре познава неговия член, формата на главичката му, че приспособява към тях устните и небцето си, за да може лакомо да го налапа целия, без да го нарани със зъби. Така е свикнала да го прави, че желанието никога не я напуска. Смуче го в леглото, в колата, в киносалона и дори на най-открити и неочаквани места. За Луи това е нещо толкова естествено, че всеки път, когато тя остави члена му, той изръмжава недоволно. Имат обичай да увековечават тази любовна игра със снимки на долепени до главичката на члена устни, които окачват по стените на спалнята.

Анонимен фенфикшън от 13.06.2010 година

Без съмнение двамата с Луи никога не бяхме съставяли подобна галерия. Освен това, колкото и да харесвах тази поза, ние ни най-малко не се ограничавахме с нея, макар че я прилагахме с умение и страст.

Без връзка с тези интимни подробности се питах какво би могъл да използва съдът от тази похотливи безсмислици. Дали щеше да ги приеме за чиста монета? Щеше ли да ги зачете като утежняващи вината обстоятелства относно нравите на моя съпруг? Или може би ще прояви мъдрост и ще ги отхвърли като машинация на неговите противници, с която самият Луи няма нищо общо. Вече споменах и съм готова да го повторя безброй пъти: Луи никога не бе смятал сексуалността, а още по-малко нашите сексуални отношения, като стока, която е готов да продаде на всеки желаещ. Напротив, за него тя беше наше най-ценно достояние, предмет на дискретен и ревниво пазен от чужди погледи култ. Никога не би му минало през ума да я направи публична чрез Интернет.

Въпреки жарката пледоария на Арман в полза на Луи през следващите два дни не се обадих на моя съпруг и не отговорих на многобройните му съобщения.

Беше толкова настоятелен, че на моменти бях на път да му отговоря или да се втурна към улица „Тур де Дам“, за да заменя непостоянната логика, която определя разумните ни решения, със съвършената логика на слетите ни тела. Ако не отстъпих, това бе, защото мислех за него и за важното събитие, което му предстоеше. Не желаех да го разсейвам, макар и по най-приятен начин, и така да отслабя защитата му. Надявах се той да е съсредоточен изцяло върху делото, какъвто със сигурност беше Зерки. Последният ми изпрати едно от обичайните си кратки съобщения сутринта преди събитието:

Първо заседание днес следобед, Съдебна палата, 15 часа. ХV състав на Наказателния съд. Чакалня „Рьоне Пароди“, вход откъм булевард „Пале“ № 10, Париж, четвърти район.

Никак не беше разумно от моя страна да се мяркам там. Ако някой папарак ме зърнеше, непременно щеше да направи куп снимки, от които след това пресата непременно щеше да се възползва. Появата на тази, която споделя развратния живот на Луи, щеше да се възприеме като връх на нахалството. Все едно се канех да го пресрещна на излизане от залата, за да правим любов в тоалетната на Съдебната палата!