Ема Марс - Хотели.Трета стая

Стефен Дьлакроа? Бившият служител на Давид, замесен в скандала с дружеството East-X Prod! Запитах се какво би могъл да дири тук. Като се изключи участието на Давид в двете дела, между случая Барле-Соваж и East-X Prod нямаше пряка връзка.

Ала откакто бях стъпила с един крак в семейство Барле, вече не вярвах в съвпадения.

Дьолакроа скоро се загуби из дебрите на Съдебната палата, следван по петите от упорита групичка. Без да си дава сметка, той ми бе освободил пространство и сега можех необезпокоявана да вляза в зала ХV.

Тя напълно съответстваше на представата, която си бях съставила: вездесъща дървена ламперия, кресла с изтъркана тапицерия, висящи от тавана полилеи, които с мъка осветяваха шеметно високото пространство. В дъното, зад катедра от полирано дърво, между двама помощник-съдии и пред куп документи, председателят гледаше с явно неодобрение суетнята по банките, изпълнени с любопитни, и все още не откриваше заседанието. На първия ред, с гръб към мен, Луи беше застанал прав в стоическа поза със скръстени ръце. От другата страна на централната пътека зърнах плешивия череп на Антоан Гобер, който се явяваше граждански ищец. Неговият адвокат трескаво ровеше из своите бележки.

Два резки удара на чукчето внезапно сложиха край на врявата. Всеки се устреми към мястото си и властелинът на това място, шейсетгодишен мъж, който изглеждаше поне две десетилетия по-стар, започна с треперлив глас:

– И така, призовани сме да раздадем правосъдие в случай, противопоставил, от една страна, асоциацията на родители на ученици АРВУОУ в лицето на нейния законен представител господин Антоан Гобер и галерията за изкуства „Барле-Соваж“, представяна от нейния управител господин Давид Барле...

Един от помощник-съдиите му прошепна нещо, след което той звучно се изкашля и се поправи:

– Хмм... А, да, пардон, тук присъстващият господин Луи Барле.

В залата се разнесоха смехове. Само да знаеха до каква степен това на пръв поглед невинно объркване беше близко до истината...

– Господин Барле, признавате ли, че по собствена воля сте показали на витрината на вашата галерия видеозаписи с индивиди, които мастурбират?

– Да, господин председател.

– Потвърждавате ли, че отговорността за това носите единствено вие?

– Да.

При всеки утвърдителен отговор на моя мъж край мен се разнасяше ропот на недоволство. Като знаех каква кампания на очерняне бе организирал Гобер под влияние на Давид, никак не бях учудена, че залата беше настроена срещу Луи.

Половин час по-късно прокурорът предяви обвинението, което беше дори по-строго от това на гражданския ищец:

– ...строго прилагане на закона, господин председател. С други думи, съгласно член 227, алинея 24 от Наказателния кодекс, седемдесет и пет хиляди евро глоба и три години затвор.

Дори публиката, която не би могла да бъде упрекната в съчувствие към моя Луи, беше изненадана от искането за толкова тежка присъда.

– С какво можете да обосновете подобно сурово искане, господин прокурор? – запита председателят, обръщайки се към своя колега.

– Извършените от подсъдимия деяния, господин председател. Ще си позволя да напомня на уважаемия съд присъдата, издадена през 1999 година за блудство и ексхибиционизъм при утежняващи обстоятелства.

– На нас, естествено, ни е известно неговото съдебно досие, то присъства в приложените документи – отвърна съдията, като махна презрително с ръка.

Противно на всички очаквания, хубавелякът с неестествено буйни сиви коси ненадейно сякаш изпадна във възторг. Той отстъпи думата на адвоката на Гобер, грозен колкото своя клиент. Той също се радваше на предстоящия удар под кръста.

– Има две неща, които не са ви известни, господин председател – започна той. – Първото от тях е поредица снимки от откриването на въпросната изложба. Те са били направени извън на галерията, на улица „Севине“...

Адвокатът извади от една папка няколко уголемени цветни снимки и ги поднесе най-напред към съдията, а след това към публиката. На всяка от тях се виждаше как деца се трупат пред екраните на Давид Гарше. Без мъка различих моделите от Перманентен секс . Предположих, че снимките са били направени през първите минути от пърформанса, когато Луи все още не си е давал сметка за нарастващото оживление пред витрините. Сега вече показването на порнографски изображения пред малолетни беше съвършено безспорно.

Оставаше въпросът: кой е направил тези снимки? Кой би могъл да предвиди онова, което предстои да се случи пред екраните... освен самия Антоан Гобер, предупреден от Давид?