Силвия Дей - Жега

- Това място е доста далеч от пътя, но пък има много растителност. Нещата можеха съвсем да се влошат, ако преди това в продължение на няколко дни не бяха валели проливни дъждове.

Джаред придърпа една от фотографиите.

- За този пожар сте получили анонимно обаждане, нали така?

- Да.

След като той разгледа фотографиите, Дарси ги отмести настрани и му показа последния доклад за имуществени щети.

- Какво е било това място? - Той се втренчи в обгорелите безформени останки, лежащи върху пода покрай стените.

- Сладкарница. А тези изкривени гротески представляваха навремето пластмасови стелажи, върху които държаха сладкишите. Сладкарницата е в съседство с един магазин за украшения. За късмет модерната им противопожарна алармена инсталация мигновено е реагирала. Магазинът пострада съвсем малко.

Джарет се изправи и отиде до закрепената на стената карта, на която бяха залепени три стикера.

- Това ли са местата, където са станали пожарите?

- Да.

Той я чу как връща обратно папките на местата им, докато изучаваше случайните наглед места на палежите. Съвсем различни части на града, съвсем различни видове сгради. Допи шейка и каза:

- Да тръгваме към танцовото студио.

- От тогава са минали три седмици. Не са останали никакви следи.

- Не става въпрос за доказателства. - Джаред посрещна погледа й, докато тя се изправяше. - Нашият човек е видял нещо в тези цели, което ние не сме успели. Ако искаме да предскажем следващите му ходове, ще се наложи да проумеем какво е привлякло вниманието му.

- Гледах и изследвах всичко. Не видях абсолютно нищо, освен някакъв произволен хаос.

- Една нова гледна точка няма да навреди.

Изведнъж той проумя, че Дарси няма желание да се върне на мястото на пожара. Зачуди се каква ли е причината, надяваше се реакцията й на място да му подскаже някакво възможно обяснение.

- Привет.

Джаред се обърна към отворената врата. Облегнат небрежно на касата, стоеше мъж в униформа, състояща се от бяла риза с къс ръкав и морскосини панталони -същата като тази на Дарси с изключение на няколко допълнителни нашивки върху ръкавите.

- Привет, Джим. - Тя бързо ги представи един на друг.

Джеймс Ралстън, главен инспектор в противопожарната служба на Лъвския залив се изпъна и стисна ръката на шерифа, премервайки го с поглед.

- Току-що чух, че Дарси е извикала тежката артилерия. Надяваме се да ни помогнете да пипнем това копеле.

- Работим по въпроса.

- Защо не отидете двамата? - обърна се Дарси към шефа си. - Шериф Камерън иска да огледа танцовия клуб. Ти ще му бъдеш в по-голяма помощ от мен.

- По-добре да отидеш ти. - Очите на Ралстън омекнаха, както винаги когато я гледаше. - Аз и без това нямам време. Кметът ме накара да направя повторен щателен преглед на всички обществени сгради, като част от планираната проверка на противопожарните системи.

- Паниката плъзва - измърмори тя, докато изваждаше връзка ключове от джоба си. - Не им позволявай да те държат цяла нощ там.

- Няма, но може и да закъснея. Влизай вътре, ако още не съм се прибрал.

Тя поклати глава.

- Благодаря ти. Няма нужда.

Ралстън се навъси и попита:

- Сигурна ли си?

- Не се тревожи за мен, няма проблем.

- Добре тогава. Довиждане до утре.

Мъжът излезе, но челюстите на Джаред продължаваха да бъдат стиснати.

- Малко е стар за теб, не намираш ли?

Дарси спря за миг, докато заобикаляше бюрото.

- Извинявай, не разбрах?

- На колко е? Четирийсет? Четирийсет и пет?

- Това не ти влиза в работата. - Тя го подмина и тръгна към вратата.

По дяволите, тази стоманена нотка в гласа й го възбуждаше още повече. Тъкмо бе успял да се съсредоточи върху работата, вместо да обръща внимание на сексуалното й излъчване, когато тоя Джим Ралстън цъфна и всичко отиде на кино с тъпите му игри на маркиране на територията.

Джаред тръгна след нея.

- Колко време мина, откакто се разделихте?

- Достатъчно.

- За теб може би. Но не и за него.

- На съвсем грешен път си. - Тя прекрачи прага на отворената врата и се озова на паркинга, поемайки към един пикап с емблемата на градската община върху вратата. - Джим бе плътно до мен по време на един много труден период от живота ми. Връзката ни не беше сериозна и всичко приключи преди почти две години - не че това ти влиза в работата.

- Не ми влиза, по дяволите - изстреля той в отговор, докато заобикаляше колата. - Но ако бившият ти приятел ще ми създава неприятности, имам право да знам още сега.

- Той не е проблем. Забрави го - отвърна Дарси, отвори вратата на пикапа и се настани на шофьорското място.