Силвия Дей - Жега

- Името ми е Джаред.

- Казвали ли са ти, че си много чаровен?

- Чарът ми не те интересува, сега говорим по случая.

- Откъде знаеш какво ме интересува?

- Защото и аз искам същото. - Той се приведе напред и понижи глас, а сините му очи пламнаха като адски въглени. - При това толкова много, че имам ерекция от момента, в който те зърнах.

Връхлетялата я страст накара лицето й да поруменее. Никой мъж до този момент не бе разговарял по толкова груб начин с нея, затова нямаше откъде да знае до каква степен ще я възбуди това. Без да иска си зададе въпроса дали той щеше да издава някакви звуци в леглото. Само мисълта как ще пъшка похотливо и ще говори безсрамни неща, докато я люби, я влудяваше. Положи усилие да се овладее и реши да продължи още малко играта.

- И какво е онова, което и двамата искаме, шерифе?

За момент по лицето му не помръдна и мускул. След това устните му се изкривиха в порочна усмивка. Очите му заблестяха бясно, излъчващи сурова похот.

- На теб ти трябва едно здраво, страстно чукане, а аз искам да ти го вкарвам, докато не изцедиш и последната капка от мен.

Дарси рухна обратно върху облегалката, вдигайки ръка към гърлото си и тихо простена.

Вагината й пулсираше жадно, а нежните й гънки се овлажняваха от нарастващото желание. Познаваше мъжа едва от двайсет минути, но внезапно се бе почувствала решена да го опознае още по-добре. Е, най-малко тялото му.

- Става. Работният ми ден свършва в шест.

Ноздрите на шериф Камерън се разшириха. Предчувствието за онова, което предстоеше, очерта още по-ясно скулите му, а бръчките от двете страни на красивата му уста се задълбочиха. Тя с чиста съвест можеше да заяви, че той е най-привлекателният мъж, когото някога е срещала.

- Ще съжалявам за това - изръмжа той навъсено.

По някакъв странен начин проявената от него току-що неохота само разпали още повече желанието й да го притежава. Джаред я привличаше - до такава степен, че

Дарси не можеше да се овладее, дори и да се опитваше. И тя реагира по начина, по който всяка пълнокръвна жена би реагирала спрямо свирепата сексуална нужда на един удивително красив, потентен мъж - провокира го.

Привеждайки се напред, прошепна:

- Не, няма да съжаляваш. Когато приключа с теб, ще се чувстваш на небето.

- Господи! - Той направи гримаса и раздалечи бедрата си в опит да освободи натиска в слабините.

- Да се върнем към служебния разговор - рече тя, усмихвайки се вътрешно с женски триумф и изпълнено с нетърпение очакване. - Джйни е похарчила пари, като взема предпазни мерки, които няма да й свършат абсолютно никаква работа. Знаеш как работи Меркерсън. Реши ли да подпали ресторантчето, ще сложи запалителното устройство посред бял ден точно под носа й. И по-късно, след като заведението затвори и улиците опустеят, то ще избухне и цялата сграда ще пламне само след секунди.

- Нали я чу какво каза - отвърна предизвикателно Джаред. - Така се чувства по-добре. И без значение дали мерките, които взема, действително са необходими, те са разумни.

- Моята работа се състои в това, да я накарам да се чувства в безопасност, а тя очевидно не изпитва такова чувство.

- Точно така. — Шерифът втренчи поглед в нея. - И хората трябва да спят на отворени врати, защото полицейският началник и другите ченгета бдят над тях.

- Не си прав. Местните жители бяха ужасени при първия пожар, но имаха доверие в полицията и вярваха, че Милър ще открие бързо виновника. Вторият палеж усложни малко нещата, но въпреки всичко те бяха убедени, че арестът е въпрос само на дни. При третия хората вече не смятаха, че властите са близо до залавяне на подпалвача и започнаха да мислят как да се предпазят.

- Стига глупости, Дарси. Освен ако тотално не си прецакала събирането на доказателствата и анализа, ти си свършила твоята работата. Давай напред и се опитай да помогнеш на разследването, вместо да се занимаваш с глупости.

- Не съм сигурна дали те харесвам или не.

- Не ме харесвай, така няма да усложним нещата.

Тя кимна без колебание. В края на краищата нали точно това беше и нейната идея - да прекара няколко приятни часа с него. Всичко извън секса в този момент на живота й оставаше на заден план.

- Идеално ме устройва.

Той се изправи на крака още докато Джини вървеше към масата им, носеща хартиен плик с обяда му и шейковете, поставени в картонена кутийка.

- Да тръгваме, госпожо инспектор. До шест часа имаме да свършим доста работа.

Джаред постави плика и кутийката с напитките върху бюрото в офиса на Дарси и огледа тясното помещение с бърз опитен поглед. Докато изваждаше храната, той се замисли как да го направи. Можеше да я качи върху дългата метър и осемдесет сгъваема маса под прозореца, който гледаше към задръстения с противопожарна техника двор. За нещастие крехката конструкция вероятно нямаше да издържи, а и със сигурност не би било професионално, макар че един бърз секс щеше да свърши добра работа за възстановяване на концентрацията му. Нямаше доверие също така и на бюрото й с модерен стъклен плот, изкусно балансиран върху сложна мрежа от хромови тръби.