Силвия Дей - Жега

- Да вървим.

Едва бяха излезли навън, когато тя каза:

- Много бързо пристигнахте, шерифе.

Направи му впечатление гласът й - представляваше кръстоска между Мерилин Монро и Дженифър Тили. Ако някой го бе запитал тази сутрин какво мисли за жени с момичешки гласове, би отговорил, че му се повдига от тях, но Дарси Майкълс се оказа изключение. Всеки път, когато си отвореше устата, разумът му мигновено изчезваше.

По-силно, Джаред. По-дълбоко...

Господи! Зъбите му изскърцаха.

- Трябва да действаме бързо - изтърси той, в опит да се концентрира. - Ако тоя тип се придържа към схемата си, още преди края на седмицата ще нанесе поредния удар.

Тя посочи надолу по улицата към тухлената фасада на противопожарната служба.

- Офисът ми се намира там. Имате ли вече заподозрян? Дойдохте, защото разпознахте начина на действие, нали?

- Да, сходен е с този на един вече известен подпалвач.

- Къде е бил заподозреният през последния месец?

- Нямам представа.

Тя свъси вежди и продължи с въпросите:

- Значи между пожарите в Лъвския залив и предишните има интервал, така ли? Колко продължителен?

- Двайсет години. Приблизително.

Тя заби токчетата си в асфалта.

- Не ме ли будалкате?

- Откъде накъде ще ви будалкам?

- Да не би да е пуснат скоро под гаранция?

- Беглец е - поясни той. - Преди седемнайсет години е подпалил една тоалетна в залата на съда по време на изслушванията по делото му и е успял да се измъкне при последвалия хаос. От онзи момент досега никой нито го е виждал, нито го е чувал. Обаче надзорният шериф в Сиатъл, помогнала за залавянето на Меркерсън, разпозна схемата му.

Лицето на Дарси се изпъна.

- Меркерсън. Точно така! Подвизавал се е доста преди да навляза в професията, но в школата го изучавахме, С какво, по дяволите се е занимавал през всичките тези години? Как е успял да остане неоткрит?

- Сигурно е живял под фалшиво име или се е намирал извън страната. Възможно е и да е обучил някой млад задник, който да го следва в идиотските му деяния. Това няма значение. Ще спипаме копелето. - Той отново я хвана за лакътя и двамата продължиха към противопожарната служба.

- Как така няма значение! Само за три седмици той разпердушини града ни.

Джаред долови яростта в гласа й и отбеляза това наум. Там, където имаше засегнати лични интереси, гневът се отразяваше върху точността на оценката. Една от многото причини, поради които не трябваше да остава и миг повече с нея. Въздействието й вече беше съвсем очевидно. Докато мозъкът му се опитваше да се съсредоточи върху случая, тялото му се стремеше към нея, пламнало и изгарящо от желание.

Миг преди да прекосят улицата, за да стигнат до противопожарната служба, той спря и импулсивно посочи към едно ресторантче на близкия ъгъл.

- Не успях да обядвам - обясни, надявайки се, че ниската му захар, а не хормоните бяха причината за промените в поведението му. Ако беше първото, щеше да е доста по-добре.

- Току-що ядох. Но може да си поръчам един шейк.

Поредната точка в нейна полза, отбеляза той. Жена, която не брои дяволските калории, които слага в устата си.

Джаред почти простена когато наводненият му с тестостерон мозък си представи какви други неща може да направи тя с устата си. Ако някога се бе нуждаел от доказателство, че се е отдал прекалено много на работата за сметка на развлеченията, от това по-добро здраве му кажи. Трябваше да приеме офертата на русокосата дежурна полицайка и сега нямаше да е в това състояние.

Джаред избра едно сепаре до прозореца и двамата се настаниха там. Менюто предлагаше сандвичи и пържени картофи плюс няколко салати, добавени единствено за побърканите на тема „калории“.

Сервитьорка с униформа, модел от 50-те и името „Джини“, избродирано върху джобчето, ги приближи с готов бележник и усмивка.

- Здрасти, Дарси. Гледам, че си довела федералните с теб. Обзалагам се, че Милър пикае газ. Знам какво му става, когато дойдат външни лица.

- Откъде разбра? - Дарси не успя да скрие изненадата си. - Аз самата едва преди пет минути открих, че окръжното шерифство е изпратило свои хора при нас.

Джини повдигна рамене.

- Ние сме местната новинарска агенция. Добре дошъл в Лъвския залив, шерифе.

- Благодаря. - Той насочи вниманието си отново върху менюто.

- Как я караш, Джини? - попита Дарси.

- По-добре. Тая сутрин инсталираха нова противопожарна алармена система. Улавя повишаването на температурата и сигнализира във фирмата, която я поддържа. Преди два дни ги извиках да проверят съществуващите системи, за да се уверя, че всички са изправни. - Джини посочи с палец зад гърба си към дебелак с готварска шапка, очевидно собственикът, който се виждаше в дъното на кухненския проход. - Тим даже се пошегува, че ако заведението изгори, поне ще се пенсионира със застраховката. Но все пак снощи е спал тук на кушетката.