Силвия Дей - Жега

- О, по дяволите, съжалявам. Аз...

Джаред се намеси в разговора, преди тя да изтърси още нещо.

- Това са проактивни и разумни мерки, Джини. Добра работа. Ако бургерите ти са поне наполовина толкова добри, колкото грижите за сигурност, ще си поръчам двойна порция.

Сервитьорката се ухили при похвалата.

- Разбира се, за такъв едър мъжага като тебе...

- Какво ще ни предложиш?

- Чийзбургерите са много хубави.

- Един двоен с бекон и люти чушки плюс пържени картофи. Опаковай ги, ще ги вземем с нас.

- С всичко допълнително към него ли да бъде?

- Да. И два шейка от любимия на инспектор Майкълс.

Джаред плати, отблъсквайки раздразнено петдоларовата банкнота, която Дарси извади от джоба си. Джини затвори касовия апарат и отиде да приготви шейковете.

- И така - започна той, - колко пъти до този момент Лъвския залив е викал федералните на помощ?

Лявата й вежда се изви в дъга и тя го измери с поглед. Предизвикателството в очите й накара сърцето му да забие по-силно. По дяволите, много отдавна не му се бе случвало да проявява такъв интерес към жена.

Беше добре, че кръвта й е гореща. Когато тялото й се озовеше под неговото, той нямаше никакво намерение да бъде кротък...

О, стига. Накъде се отплесваше отново? В съвсем погрешната посока.

- Само веднъж - отговори тя.

- Кога?

- Преди три години.

- Защо?

Тя се забави за секунда, преди да отговори, и той забеляза колебанието й.

- При убийството на една местна жена.

- И кое всъщност правеше случая важен?

Устните й се свиха и очите й придобиха твърдост, която го стресна.

- Не ме гледай така, Дарси. Въпросът наистина е сериозен. Федералните имат да разрешават далеч по-големи проблеми, отколкото някакво убийство в малко градче. Коя е причината, на която се дължеше този интерес у тях?

Тя издиша рязко.

- Почеркът на убиеца съответстваше на този на един сериен убиец, когото

търсеха.

Още в мига, в който Дарси бе зърнала Джаред Камерън да прекрачва прага на полицейското управление, тя бе разбрала, че той щеше да нахлуе в живота й като ураган.

Външният му вид я бе поразил веднага щом го видя. Бе положила огромни усилия да не допусне да й проличи. Той въплъщаваше описанието „висок, мургав и опасен“. Когато я бе повел през вратата, докосването му бе накарало цялото й тяло да настръхне. А сега седеше срещу него от другата страна на масата, лице в лице с тази сладка опасност. Майка й би го нарекла „глътка студена вода“, но не и Дарси. При всяко срещане на погледа му устата й пресъхваше. Въпреки чисто професионалния им разговор, магнетичните му сини очи я пронизваха с животинско желание.

Дявол да го вземе, и тя го искаше точно по същия начин. Именно тази първична реакция Дарси не успяваше да потисне. Обноските му бяха груби и недодялани, това най-вероятно означаваше, че ще бъде буен и необуздан в леглото. Осъзна, че се е предала пред бясната енергия, която струеше от погледа му. Една нощ без всякакви задръжки беше всичко онова, от което се нуждаеше, за да се върне към живота.

- Какъв сериен убиец? - попита той с онзи суров глас, който извикваше в представите й отлежало малцово уиски в кристална гарафа. После небрежно отмести назад един кичур мастиленочерна коса от челото си и тя забеляза вените върху мощните му предмишници и бицепси. Отговаряше напълно на представите й за съвършен мъж - строен, изваян, без никаква следа от тлъстина.

- Някакъв от Средния запад, който изрязва символи на майте върху труповете на жертвите си.

- Пророка. - Джаред кимна и се отпусна върху облегалката на сепарето, но небрежната му поза не му придаде по-смирен вид. - Онзи, който отброяваше дните до деня на страшния съд. Тотален откачалник.

Дарси повдигна вежди.

- Това ли е професионалното ти мнение?

- Професионалното ми мнение е, че той е абсолютен психар. Също и тоя тип, дето пали града ви.

Тя с усилие сподави усмивката си. Джаред Камерън очевидно беше грубиян, в това нямаше никакво съмнение, но присъствието му я караше да се чувства далеч по-добре. Тя не можеше да си представи, че друг мъж, може да наложи волята си над него.

- Слушай. - Върховете на пръстите му забарабаниха върху масата. - Не можеш да се чувстваш виновна и отговорна за тези палежи.

- Не се чувствам.

- Глупости. Сервитьорката ти каза, че предприема стъпки да защити бизнеса си и ти веднага започна да се извиняваш, сякаш това е по твоя вина.

Дарси се наежи.

- Това е малко градче, шерифе. Хората тук не се къпят в пари. Тя е похарчила...