Силвия Дей - Жега

- Може би първо да хапнем? - предложи той, защото все пак не искаше да прилича на някакъв съвсем примитивен неандерталец.

Добре де... такъв беше. Обаче ако с показването на малко внимание можеше да си осигури още едно чукане и на следващия ден...

- Вечерята по-късно.

Аха.

- Тогава при теб. Стените в мотелската ми стая са като направени от картон.

- Ясно.

Тя включи на скорост и елегантната спортна кола измърка на излизане от паркинга.

- Трябва да минем през дрогерията. - Погледите им се срещнаха. - Не съм дошъл подготвен за това.

Стигнаха бързо, но Дарси отказа да го придружи вътре.

- Мълвата ще плъзне само след половин час из целия град, но поне не бих искала да участвам в разпространението й.

Още в мига, в който пристъпи прага на магазинчето, Джаред разбра, че тя не се бе шегувала. Жената на касата гледаше покупките му с похотлив поглед и му се усмихваше съучастнически. Ако желанието не го изгаряше толкова силно, можеше да накара Дарси да отскочат за презервативи до най-близкото градче. Както и да е, след няколко минути той отново седна на мястото си, постави торбата с логото на дрогерията на пода и беемвето направи обратен завой, преди да успее да закопчае предпазния си колан.

Отпусна глава назад върху облегалката и притвори очи, изпитващ трепет от повика на страстта. Много, много отдавна не бе имал толкова силно желание да свали бикините на някоя жена. Освен това изпитваше любопитство да зърне какво представлява отвътре къщата на Дарси и какво ще разкрие интериорът й за собственичката.

- От колко време живееш в Лъвския залив?

- Цял живот с изключение на едно кратко прекъсване по време на колежа.

Нещо в гласа й го накара да отвори очи и да я погледне. Тя бе издърпала еластичната лента от косата си и сега кестенявите й кичури се вееха свободно във вечерния въздух. Главата й беше наклонена по начин, който можеше да бъде определен единствено като дълбоко чувствен. Търсеше милувката на вятъра, препускащ по кожата и през косата й, така както би се отдала на гальовна мъжка ръка.

Джаред си пое бавно и дълбоко дъх. Дарси очевидно беше жена, която копнееше за ласка. А той щеше да докосне всеки сантиметър от нея, до който можеше да достигне.

Колата намали пред малка стара постройка. Едноетажната къща в стил ранчо толкова противоречеше на изградената му представа за собственичката, че той реши, че са направили поредната междинна спирка. Дарси обаче придвижи беемвето под навеса и слезе.

Джаред се намръщи. Новата му позната беше съвременна, секси и разкрепостена. Беше добил това впечатление от начина, по който бе обзавела офиса си и от колата й. Къщата обаче беше ретро и повече от скучна. Зад всичко това се криеше някаква

тайна, но той щеше да я изрови.

Дарси мина пред него по обикновената циментова пътека и изкачи няколкото стъпала, водещи към малка веранда. Отключи и мина през вратата, докато той я следваше бавно, удължавайки умишлено тръпката на очакването, а членът му растеше и се втвърдяваше все повече и повече с всяка измината стъпка.

Когато стигна прага на отворената врата, Джаред спря. Пое си още веднъж дълбоко въздух, после бавно го издиша. Знаеше, че им предстои вълнуващ секс, но след няколко часа ще е възвърнал способността си да мисли трезво и хладнокръвно. С разума си той разбираше какво става между тях. Беше прекарал голяма част от живота си в изучаване на човешкото поведение и намирането на най-бързия и лесен начин да нарани или убие. Беше пределно наясно, че жертвите му бяха животни в самата си същина, създания, изградени от инстинкти и движени от хормоните. Двамата с Дарси споделяха привличането си на това най-първично ниво и нито единият, нито другият беше склонен да му се противопоставя. Но всяка проява на лекомислие можеше да бъде фатална. Бе свикнал да контролира действията си и разбираше, че в момента виси на много тънко въже. И че е напълно възможно въжето всеки момент да се скъса.

Тя пристъпи пред погледа му във всекидневната, разсъбличайки се невъзмутимо. Ризата й вече бе полетяла на пода и посягаше с ръце зад гърба си, разкопчавайки ефирен черен сутиен с фина червена панделка, гушеща се между стегнатите й гърди.

- Цяла нощ ли имаш намерение да стоиш така, шерифе?

На тази жена й липсваха задръжки. Господи! Не че имаше нещо против, обаче...

Всъщност имаше. Беше прекалено възбуден, за да се задоволи само с едно чукане, след което да му посочат вратата. Изпитваше отчаяна нужда да й се насити докрай, за да може след това мозъкът му отново да вземе надмощие.