Силвия Дей - Жега

- Намекът му да нощуваш при него беше адски жалък - рече той, когато седна до нея.

- Извинявай, но нямаш абсолютно никакво право да ме разпитваш за личния ми живот. Както и да се месиш в него. Ти си само едно възможно приятно прекарване на няколко часа от времето ми, нищо повече. А дори и това все още не е ясно в момента.

- О, така ли? - Джаред погледна часовника си, после затръшна вратата. - Да вървим тогава, чака ни още работа.

Беше четири и половина.

Дарси се намести зад кормилото и вкара ключа в стартера със замаяна от мисли глава. Не можеше да остави Джаред Камерън да води играта. При най-малката проява на слабост от нейна страна той щеше да я прегази като товарен влак. А пък алтернативата - да изпусне такъв мъж - изобщо не беше вариант, който заслужава повече от секунда внимание. Тя го желаеше. До невъзможност. Направо обезумяваше, ако трябваше да бъде честна пред себе си. Така че колкото и да беше арогантен и дразнещ, тя беше склонна да се примири с поведението му на социопат, ако това беше достатъчно, за да легне с него.

Докато стигнат до останките от танцовия клуб на Флоринда, и двамата мълчаха. Погледът на Джаред се стрелкаше вляво и вдясно през предния прозорец, поглъщайки градския пейзаж. Успяваше да фокусира детайлите с някаква напрегнатост, която рязко го отличаваше от останалите служители на закона, с които тя се бе срещала. Беше свръхактивен и попиваше всичко. Когато ходеше, се движеше с походка на хищник, с максимално икономични движения и лека стъпка. И никога не сваляше гарда.

Перфектният мъж ловец. Точно това беше той. Някой беше похарчил много пари, за да го обучи до такова съвършенство. Армията, най-вероятно.

Тя паркира на улицата пред студиото и излезе от колата. На паркинга вече имаше булдозери и огромни камиони за отпадъци, които събираха отломките. Стомахът й се сви от мъка, но пое дълбоко дъх и застана до Джаред на бордюра. Той бавно се завъртя, оглеждайки района.

Дарси събра сили и навлезе в останалите без покрив развалини, опитвайки се да си припомни как бе изглеждало мястото навремето. Бе обзета от тъга. Не бе идвала тук от детските си години. Избледнелите й спомени бяха слаби отблясъци от отдавна отминали времена, когато двете с Даниел се бяха съревновавали тук една с друга и бяха споделяли мечтите си да станат балерини.

- За възрастни или за деца? - попита Джаред, прекъсвайки унеса й.

- Не те разбрах? - Тя го изгледа.

Очите му се присвиха.

- Как си? Не ми изглеждаш много добре.

- Нищо ми няма.

- Стегни се малко. Струваш ми се... - той се навъси - тъжна.

- И за възрастни, и за деца - отвърна тя, пренебрегвайки поканата за интимен разговор. Съвземаше се с всяка изминала секунда. Благодарение на него и аурата на сила и сигурност, която го заобикаляше. - И за всички стилове, от балет до хип-хоп.

- Танцувала си тук.

Това не беше въпрос. Тя въздъхна, осъзнала, че не може да скрие нищо от вниманието му.

- Много отдавна.

Джаред кимна. Дланите му се отпуснаха върху бедрата, докато оглеждаше руините на сградата.

- Като имам предвид мащабите на градчето ви, предполагам, че групите не са били големи.

- От пет до петнайсет души. Собствениците са били професионални танцьори навремето. Идваха желаещи от цялата страна. - Тя посочи към старомодния мотел от другата страна на улицата. - Правеха резервации за хората извън града, които идваха да се записват за курсовете.

- Ще трябва да се поразровим малко сред тия бивши курсисти.

- Полицейският началник работи по въпроса.

Джаред кимна.

- Значи и Моралес се занимава с това. - След въпросителния й поглед поясни: -Моята партньорка.

Тя наблюдаваше как той обхожда с поглед обгорелите тухлени стени, а студените му очи попиват всяка подробност. Сърцето й се свиваше от тази нежелана среща с миналото, но успяваше да се владее и отговаряше на въпросите му.

Близо час по-късно той погледна часовника си и каза:

- Шест без петнайсет.

В тона му се долавяше обещание за нещо интригуващо, потвърждаваше го и топлината в очите му.

Дарси кимна. Този мъж щеше да смекчи болката й поне за малко.

- Да вървим.

Отбиха се в офиса, където тя взе папките с материалите по случая и смени служебната кола с едно беемве с гюрук, което не изглеждаше съвсем на място сред това градче, пълно с други пикапи и малолитражни автомобили.

- При теб или при мен? - попита Дарси, без да показва и най-малък признак на притеснение.