Силвия Дей - Жега

- Възможно ли е точно той да е нашият човек?

- Не мисля. Но според мен и Куин няма нищо общо.

- Джаред се приближи до джипа и сложи ръка върху предния капак; топлината му подсказа, че автомобилът съвсем доскоро е бил с работещ двигател. - Нека да се отбием и до дома на Ралсгьн.

Дарси вдигна поглед от дулото на пистолета. Очите на Джим продължаваха да блестят налудничаво. Страхът се промъкваше по вените й като ледена вода и я пронизваше.

- Само да извикаш и ще те застрелям - предупреди я той, после протегна ръка зад врата й и разкопча стегнатата каишка, която не позволяваше на Дарен да избута гумената топка от устата си.

Тя разтвори изтръпналите си челюсти и изтласка с език зловещата запушалка навън.

- Какви ги вършиш, Джим!? Къде е Крие?

- Искаш пак да се гушкаш с него ли? След като те изрита като пачавра?

Всичко, което се случваше, беше някаква лудост. Крие не я бе изритал, тя бе приключила връзката помежду им по възможно най-внимателния начин. Бяха се разделили като приятели. Това беше известно на всички.

- Ние сме в къщата му, нали? Доколкото разбирам, той е наблизо.

- Наблизо е.

Тя си пое дъх.

- Може ли да ми махнеш и белезниците? Моля те!

- Не ми се подмазвай сега. Ти прецака всичко, като се обади в окръжното шерифство. Ако не бе потърсила помощ, нищо от това нямаше да се случи.

- Нищо от кое? Пожарите? - Долната й устна потрепери. - Дани?

- Пожарите ни събраха отново. Ти остана онази нощ у дома. А през деня работехме заедно.

От гърдите на Дарси се изтръгна задавен звук.

- Ти си палил скъпите за мен места. Искал си така да ме накараш да се почувствам уязвима, за да потърся помощ при теб.

- Камерън нямаше никакво право да се вмъква в живота ни. - Джим се облегна на дрешника, изглеждаше абсолютно отпуснат. Спокойствието му беше ужасяващо -като на човек, който всеки момент ще извърши нещо безумно.

- Хората, чиито бизнес си подпалил, са наши приятели. Те са разчитали да ги пазиш, а ти съсипа и ограби живота им.

- Не е вярно. Знам точно каква част им покрива застраховката. Могат да си възстановят бизнеса, дори да бъдат още по-добре от преди.

Тя застина с отворена уста срещу мъжа, на когото бе вярвала, шокирана от истинското му лице, което се разкриваше пред нея.

- Ти си луд.

Мускулите на челюстта му изпъкнаха.

- Може и така да е, но ти ме превърна в такъв. Дадох ти всичко, посветих живота си на теб, а ти забременя от друг. Защо, по дяволите, си мислиш, че можеш да ме разиграваш? След онова, което ти стори Милър, най-малко очаквах от теб да ми причиниш всичко това.

- Никога не съм била бременна през живота си - изстреля тя в отговор, а гневът бавно прогонваше страха й. - Аз не съм Даниел. Ти ли уби сестра ми, Джим? Ти ли я закла и направи онези ужасни неща с нея?

- Знам коя си - изръмжа той, размахвайки ожесточено свободната си ръка. - А Дани сама си беше виновна. През леглото й минаха всички, и най-вече онези, с които и ти се беше чукала. Когато открих, че го прави и с Мич... това ме постави в трудна ситуация. Защо трябваше да ми изневеряваш с този нещастен доброволец? Очаквах от теб да ми бъдеш вярна, проклета да си! Аз ти бях верен!

Това бяха бълнувания на луд. Дарси никога не си бе и помисляла дори да излезе на среща с Мич Купи. Тя бавно се изправи на крака, шокирана от начина, по който Джим променяше представата си за нейната самоличност.

- Ако не се беше опитала да си тръгнеш, нямаше да ти посегна - продължи той е равен глас, който сякаш не беше негов. - Не трябваше да си тръгваш. Ако си беше останала на мястото, нямаше да паднеш. И нямаше да си удариш главата.

Дарси не беше сигурна как да продължи. Дали беше по-умно да подхранва фантазиите и илюзиите му, или да се опита да го върне към действителността?

- И сега какво? - попита тя.

Той издиша рязко.

- Не искам да го правя, но ти ме принуждаваш. Бяхме щастливи заедно. Не разбирам защо това не ти беше достатъчно.

- Става въпрос за мястото... - Тя се опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала. - За Лъвския залив. Не мога да живея тук, Джим. Това е причината, поради която прекарах тези дни с шериф Камерън. Той ще си тръгне скоро и ще ме вземе със себе си. Освен ако ти не поискаш да сме отново заедно. Можем да бъдем щастливи навсякъде, а за палежите... ще забравим. Наистина е по-добре и за двама ни да изчезнем оттук.

- Не съм глупак. Не се опитвай да ме баламосваш.

- Просто съм практична, за пръв път в живота си. Знам, че можеш да ме направиш щастлива. Аз изобщо не познавам Камерън.