Силвия Дей - Жега

- Аз мисля, че нямаш представа за това, което имаш тук.

- Никога не съм била истински щастлива в Лъвския залив, Джим - напомни му тя меко. - Това е основната причина, поради която напуснах.

- И шериф Камерън няма нищо общо с твоето решение, така ли?

- Вече ти отговорих на този въпрос.

Той потърка Коломбо между ушите.

- Кога мислиш да пораснеш? Да престанеш с лекомислието си и да се заемеш с нещо сериозно?

- Извинявай, не разбрах?

- Един мъж след друг, един град след друг. Без никаква мисъл за хората, които те обичат, мислят за теб и правят всичко възможно, за да ти помогнат.

- Звучиш също като Крие - рече Дарси, изнервена от неочакваните и провокиращи думи. - Ще говорим за това по-късно, когато започнем и двамата да мислим трезво.

- Сядай.

- Не ми се седи.

- Казах ти да седнеш.

Тя го изгледа, смаяна от контраста между грубия тон и спокойния му глас и поведение. Нещо леденостудено пропълзя по гърба й.

- Какво, по дяволите, ти става?

- Направих толкова много за теб. - Той се усмихна подигравателно. - Не мислиш ли, че имам право да се ядосвам, след като ме заебаваш заради едно нафукано шерифче, което ще спре да ти го слага веднага щом се изнесе от града?

Дарси се извърна, заобиколи масата от противоположната на Джим страна и тръгна към входната врата.

Изведнъж Коломбо залая яростно. Докато каишката се увиваше около врата й, тя дочу гневен глас, идващ отвън, но не го разпозна. Политна назад, главата й се удари в ръба на масата и пред очите й настана мрак.

Джаред запечатваше в кашон съдържанието на шкафчето на Мич Купи в противопожарната служба, когато изведнъж космите на врата му настръхнаха от някаква неясна опасност. Той замря за миг, осъзнал, че само си губи времето със следа, която няма да доведе до никъде. А междувременно се бе случило нещо. Нещо лошо. Знаеше го със сигурност, смътната болка в корема никога не го беше подвеждала.

Извади телефона си и набра номера на Дарен. Включи се гласовата поща. Опита отново - същия резултат. Отиде до списъка с данните на лицата за контакт, закачен на стената, и позвъни на Ралсгьн. Когато обаче и той не отговори, Джаред бързо се върна в полицейското управление и влезе в стаята за разпити при Куин. Опря длани на масата и без излишни церемонии попита:

- Защо побягна?

- Не побягнах, аз...

- Слушай, Куин, пет пари не давам за това. Разговорът не се записва. Само двамата с теб сме.

Мич го изгледа нагло.

- На галфон ли ти приличам?

- Приличаш ми на човек, когото са натопили. Няма кой да потвърди алибито ти за нощите на палежите, в шкафчето ти има електрическа схема, сходна с използваната от Меркелсън... Разполагаме и с други улики, така че положението ти никак не е розово. - Джаред видя как лицето на Куин придобива изражение на хладна решителност и промени тактиката. - Ти се разбираш добре с Дарси Майкълс, нали така? Тя искрено се надява да получиш работа на пълен работен ден. Обзалагам се, че използва всяка възможност, за да те похвали. Нищо ли не означава това за теб? Или мислиш само за себе си?

Някакъв мускул потръпна върху челюстта на Мич.

- Аз харесвам Дарси.

- Има голяма вероятност лицето, отговорно за палежите да е извършило убийството на доктор Даниел Майкълс. А в момента и животът на Дарси е в опасност. Мисля, че ти нямаш нищо общо, но някой иска да отклони вниманието от себе си, като го привлече върху теб. Някой, който знае, че си замесен в нещо друго. Знае, че ще се уплашиш и ще поискаш адвокат, за да решим, че си виновен и да продължим да си губим времето с теб. Кой може да е този човек? Кой може да е бъркал в шкафчето ти? Дай ми име. Помогни на Дарси след всичко, което тя е направила за теб.

Мич разгьрка с ръка лицето си.

- Не ти вярвам.

- Не е необходимо да ми вярваш. - Той се приведе и понижи глас. - Кой е? Милър? Ралсгьн?

- Изключено. И двамата са луди по нея. Шефът на отдела има достъп до шкафчето ми.

Той захлупи глава с ръце. Джаред се изправи, спомняйки си краткото си запознаване с началника на пожарната в Лъвския залив.

- Сендак?

- Сендак е гей, човече. Няма начин да е замесен с оная гадост с доктор Майкълс. Слушай. - Мич се приведе към него и понижи глас: - Понякога - доста рядко -някои от момчетата си поръчват разни неща, които да се получат в службата. Когато не искат съпругите им да научат, разбираш ли? Не е редно, но няма нищо незаконно в тая работа. Всички момчета са абсолютно чисти.

- По дяволите!

На излизане от стаята Джаред набра отново номера на Дарси. Докато чакаше с надежда тя да вдигне, подмина офиса на Милър и видя, че е празен. „Моля, оставете съобщение“, включи се гласовата поща на Дарси и той изруга отново, крачейки към изхода покрай помещенията за предварителен арест.