Силвия Дей - Жега

- Кой го е написал?

- Не знам.

- Не разпозна ли почерка? Педантичен мъж като теб.

Погледът на Купи беше леден.

- Не съм се вглеждал отблизо.

- Добре. - Тя извади мобилния си телефон. - Ще изпратя съобщение на шериф Камерън да снима дъската и да ми я прати.

- Изтрих я, след като свърших работата - изтърси той. - Винаги правя така, за да не се върши една и съща задача два пъти.

- Да, наистина ще е срамота. Или просто в случая така те устройва?

- Това е лов на вещици. Търсите си изкупителна жертва и аз съм ви много удобен. Няма да стане. Приключих с приказките. Искам адвокат.

- По дяволите! - изръмжа Милър, застанал до Джаред в стаята за наблюдение. -Ето защо трябваше аз да го разпитам. Той ми има достатъчно доверие, нямаше да се стигне до тия глупости за адвокат.

- Прекадено е рисковано - възрази Джаред за пореден път. - Ако палежите по някакъв начин се окажат свързани с убийството на Даниел Майкълс, двамата с теб ще изпаднем в конфликт на интереси.

Мобилният му телефон завибрира. Дарен му съобщаваше, че са стигнали пред къщата на Ралсгьн и че той е посочил Мич Куин като един от любовниците на Даниел.

Триш стана от стола и се дръпна от масата. Беше облечена с дънки и блуза. Единствено шерифското яке издаваше служебното й положение, но водеше разпита напълно професионално.

- Може би адвокатът ти ще може да обясни защо си взимал за четене три различни книги за Реджиналд Меркерсън от обществената библиотека в Сиагьл.

- Това е дяволска лъжа! - Куин скочи на крака, като събори стола си. Беше пребледнял, очите му гледаха невярващо. - Никога през живота си не съм бил в обществената библиотека в Сиагьл.

Тя издърпа копие на библиотекарски картон от папката си и го постави върху масата.

- Този документ тук твърди друго.

- Някой ме е натопил!

- Кажи го на адвоката си. - Триш тръгна към вратата.

- Защо, по дяволите, ще се разкарвам чак до Сиагьл за книги, когато Джим Ралсгьн държи пълен комплект копия на служебните папки по делото Меркелсън в офиса си?

- Погледни датите върху документа тук, Мич. Всички книги са били взети, преди палежите да започнат. Месеци по-рано. Време, предостатъчно да разбереш как да започнеш да изработваш гадните играчки, с които е бил известен Меркерсън.

Челюстта му се стегна.

- Някой гад иска да ме натопи.

- Че защо ще му е на някого да причинява такова нещо на готин пич като теб?

- Не знам. Но аз не съм извършил палежите. Стриктен и организиран човек като мен не би оставил толкова очевидна следа.

- Някога да си излизал с д-р Даниел Майкълс?

Мич видимо беше шокиран от тази неочаквана промяна на темата.

- Излизал съм един или два пъти. Защо?

- Искаш ли да говорим?

Той изправи стола, седна и кръстоса ръце.

- Искам адвокат.

- Здравей, момче. - Дарси приклекна и прегърна Коломбо. - Изглеждаш страхотно. Липсвам ли ти?

Енергичната немска овчарка я поздрави с излайване и близна бузата й. Тя погали едрото куче с две ръце.

Джим постави бележника си върху кухненската маса и взе каишката от лавицата до вратата.

- Разбира се, че му липсваш. Казах му, че след като нещата тук се успокоят, ще те вижда по-често.

Дарси се изправи.

- Трябва да поговоря с теб точно за нещата след успокояването.

- О? - Той закопча каишката към нашийника на Коломбо. - Давай.

- Знам, че не съм особено необходима в службата.

Той свъси вежди.

- Не е вярно.

- Добре, тогава си оттеглям думите назад - призна тя, пъхна ръце в джобовете си и леко се залюля на пети. - Но всъщност това няма значение. Въпросът е там, че ако наистина се нуждаеш от човек, който да върши моята работа досега, трябва да започнеш да си набелязваш кандидати.

- Защо?

- Защото... - Дарси си пое дълбоко дъх - .. .е време е да се върна към живота.

Хванал каишката в ръка, Джим се облегна небрежно на стената и кръстоса крака в глезените.

- Камерън ли е причината?

- Той беше искрата може би, но огънят си е мой. - Тя дръпна един от столовете на кухненската маса и седна. - Времето тече, просто лети покрай мен. От смъртта на Дани досега сякаш съм живяла в мъгла.

- И две нощи секс бяха достатъчния да я разсеят, а?

Тя повдигна рамене, после се усмихна смутено.

- Не е само секса. Има и още нещо, разбираш ли? Още нещо.

- Да, разбирам. - Той издърпа съседния стол. - И какво си мислиш? Просто да

зарежеш всичко ей-така и да побегнеш с някакъв мъж, когото познаваш едва от два дни?

- Аз зарязах всичко, когато се върнах тук. Отдавна искам да започна живота си наново, просто нямах представа как да го направя.