Силвия Дей - Жега

Джаред я притегли, подканяйки я отново да се гушне в него.

- Можеш ли да накараш Ралсгьн да говори с теб?

- Да. - Тя положи глава върху гърдите му. - Когато се обадих на Надин, тя спомена, че ревността може да докара човек до лудост. Ако Крие не е бащата на бебето на Дани, както твърди, тогава значи е имало и друг мъж в живота й. Може би той не е знаел за Крие и когато е научил, е обезумял.

- Ще разберем причината, когато го открием. Ще стигнем и дотам, скъпа.

Тя го изгледа.

- Готова съм вече да оставя всичко това зад себе си.

- Къде живееше, преди да се върнеш тук?

- В Албакърки. Исках да бъда на място със сух климат, след като израснах сред всичкия този дъжд тук.

- Аз също харесвам сухия климат.

Погледът й омекна.

- Би ли го направил?

- Разбира се, че мога да се преместя.

- Когато напуснах Ню Мексико, си мислех, че ще мине известно време, преди да реша как да продължа.

- Тя прокара ръка по фините косъмчета на гърдите му.

- Вече мога да започна начисто. На което и да е място.

- Можем да отидем навсякъде, стига само да сме заедно.

- След пожара в мотела... осъзнах, че е можело да загубя и теб... Джаред, не искам да пропилея шанса си.

Той я прегърна силно.

- Няма да пропилеем нищо, скъпа. Абсолютно нищо.

Дарси влезе в паркинга и махна на Триш, която ги чакаше заедно с Ралсгън до отворената врата, водеща към халето, където държаха противопожарната техника.

Джаред сложи ръка върху рамото й.

- Не искам да напускаш града. Дори и приютът за животни е прекалено отдалечен. И не искам да се качваш с никого в кола, ако не караш ти. Пращай ми есемеси, когато тръгваш нанякъде, за да знам къде си във всеки един момент.

- Добре. Сега отивам да довърша огледа в мотела с Джим, след това ще се върна тук, за да разширя и допълня предварителния доклад. Ако програмата ми се промени, ще ти се обадя. - Униформата и вързаната на опашка коса й придаваха делови вид, нищо освен очите й не напомняше за ненаситната любовница отпреди няколко часа. - И ти внимавай - рече тихо.

- Винаги внимавам.

Разделиха се и няколко минути по-късно Джаред проследи с поглед пикапа, излизащ от паркинга. Караше Дарен, до нея бе седнал Ралсгьн.

- Добре ли си? - попита Триш.

- Не мога да се оплача. А ти?

- Включила съм на пълни обороти. Искам да закопчаем тая гадина.

- Започваме оттук заради един доброволец, Мич Куин. В службата са били извършени няколко подозрителни доставки, всички на името на Куин. Според инспектор Майкълс днес той трябва да е на работа.

- Чудесно. Тогава да си поговорим с него.

Откриха Куин в кухнята да разтоварва хранителни продукти. Той вдигна поглед при влизането им, навъсеното му изражение се промени в широка усмивка. С рошавата си руса коса и бледосини очи приличаше на сърфист, впечатление, усилвано и от наниза мидени черупки на врата му, подаващ се изпод отворената яка на служебната риза.

- Здрасти - приветства ги той. - Инспектор Майкълс ли търсите?

Триш също му се усмихна, но очите й останаха студени и непроницаеми.

- Търсим теб, Мич.

Той застина за миг, след това хлопна вратата на хладилника.

- С какво мога да ви помогна?

Джаред пристъпи напред.

- Трябва да поговорим за някои от доставките, които са минавали през това управление...

Куин захвърли кашона с хранителните продукти срещу него и побягна към вратата.

- По дяволите - изруга Триш.

Джаред прескочи пръснатите на пода портокали и ябълки и хукна подир него.

Дарси крачеше сред овъглените останки на мотела, докато Джим нанасяше бележки в папката си.

- Беше изготвила много добре предварителния доклад, Дарси.

- Благодаря.

Той затвори решително папката.

- Кога ще попиташ защо не съм ти споменал нищо за Милър и сестра ти по-рано?

Тя го изгледа.

- Изчаквах първо да направим огледа.

- Аха. Добре, засега приключихме. Не съм се прибирал, затова не можах да изведа Коломбо на сутрешната му разходка. Какво ще кажеш да го вземем и да си поговорим?

- Защо не? - Те се запътиха обратно към пикапа. Тя остави кашоните със събраните доказателства в каросерията и каза: - След като не си се прибирал през нощта, срещата трябва да е преминала добре.

- Да... не беше зле. Благодаря ти, че пое нещата снощи.

- Така или иначе, подробен оглед трябваше да се извърши на дневна светлина.

Двамата се качиха в колата. Дарси запали двигателя и потегли към дома му.

- Знаеш, че Крие няма нищо общо с това, което се случи с Даниел, нали? - каза Джим след малко.