Ребека Брандуейн - Сърце под маска

Погледът му се плъзна към зрителната зала и спря върху двама мъже, седнали в една от най-скъпите ложи. Не бяха особено различни от другите изискани господа, които се бяха събрали тази вечер в театъра, но Никола ги беше харесал още от пръв поглед. Поведението им беше по-почтително и бяха доста по-сдържани от останалите. Припомни си учтивостта и добрите им маниери, когато успяваха да се доберат до дъщерите му сред тълпата обожатели. Всяка вечер пред гримьорната на близначките се блъскаха десетки мъже и Никола с усмивка си припомни, че момичетата не бяха захвърлили букетите на двамата млади аристократи, както постъпваха с всички останали цветя, които се трупаха ежедневно.

Добре съм ги обучил, помисли с гордост бащата, и двете отлично различават истинския бисер от имитацията. Младежите наистина заслужаваха внимание. Бяха богати, силни и което беше още по-важно, достатъчно независими, за да не обръщат внимание на обществените предразсъдъци и да правят онова, което си искат, без да се боят, че обществото ще ги отхвърли. Ако решат да се оженят за две актриси, при това незаконородени, близките им сигурно ще смръщят вежди, но няма да направят нищо повече. Никой не би рискувал да си развали отношенията с хора като тях.

Никола усещаше известна загриженост, че единият е англичанин, но нямаше как. Нещастници като тях не можеха да избират, а щом искаше да омъжи добре дъщерите си, трябваше да направи известен компромис. Макар че Доминик и Лиз-Мари бяха омайващо красиви, те все пак бяха незаконородени и това оставяше отпечатък върху тях за цял живот.

А колко му се искаше да не беше така! Можеше да бъде и другояче, замисли се горчиво той и безмълвно, но с жар прокле за кой ли път починалия наскоро Готие Бовил, който не остави на внучките си нито един сантим. Как можа дъртакът да бъде толкова безсърдечен!

Никола дълго беше живял с надеждата, че в края на краищата маркизът ще се смили над тях и ще съжали за жестокостта, с която беше разделил двамата влюбени. После се надяваше, че ще се погрижи поне за внучките си, но старецът нито веднъж не се заинтересува живи ли са децата, имат ли средства за препитание и как се чувстват. При това Никола беше сигурен, че кучетата от свитата му още преди години са разузнали какво е станало с близначките.

Известно време тримата бяха живели колкото се може по-незабелязано, защото бащата се страхуваше, че ще дойдат и насила ще му отнемат момиченцата. Много късно осъзна, че маркизът ни най-малко не се интересува от внучките си и не би страдал дори ако децата бяха последвали майка си в гроба. Съзнанието за тази жестокост не облекчи Никола, напротив, само засили огорчението му. Разбира се, той никога не би позволил да му отнемат децата, но се гневеше при мисълта, че в дома на дядо си двете щяха да имат целия необходим лукс и всички предимства на аристократичния произход.

Вместо това момичетата пораснаха под крилото на баща си и той с всички сили се грижеше да не им липсва нищо. И двете тръгнаха по стъпките му и станаха театрални актриси. Излизаха на сцената с такава самоувереност, че Никола всеки път затаяваше дъх. И бяха прекрасни изпълнителки. Доказваше го въодушевлението, с което ги посрещаше публиката.

Никола внимателно оглеждаше залата. Играеха в един от най-големите театри на Париж и това се дължеше само на собствения му ум и ловкост. Дъщерите му заслужаваха само най-доброто.

Никола въздъхна. Готие можеше да се смили над тях поне преди смъртта си и да им остави част от имуществото си. Но дори това не направи. Ужасен стар скъперник, каза си презрително той. Понякога страшно му се искаше да можеше да започне всичко отначало. Вече не беше неопитен както тогава, когато позволи да го изгонят от дома на Шериз. Днес щеше с всички сили да се бори за любовта си. Може би любимата му нямаше да загуби живота си и дъщерите му нямаше да има нужда да работят, за да изкарват хляба си.

В очите му отново проблеснаха сълзи, но този път те бяха посветени на миналото и на онова, което беше изгубил. Твърде леко се беше оставил да го сплашат. Тази мисъл само затвърди решението му, че Доминик и Лиз-Мари не бива да плащат за чужди грехове.

Очите му се върнаха на двамата мъже в ложата. Англичанинът, лорд Уилям Тревилин, беше наследник на графството Нортчърч, старо и много богато имение. Французинът, мосю Едуар Сен Жорж, беше наследник на графството Шато Сюр Мер, което не му отстъпваше по древност и богатство.

Ако Доминик и Лиз-Мари имаха щастието да се омъжат за мъже като тези, бъдещето им щеше да бъде осигурено. Никола замислено поглади брадата си, опитвайки се да намери начин да помогне на дъщерите си.