Ребека Брандуейн - Сърце под маска

Ноар я притисна силно до себе си и почувства как тялото и потръпва от очакване. Господи! Колко я желаеше!

Устата му милваше тръпнещите й устни, пръстите му се заровиха в пламтящите къдрици и неволно докоснаха кадифените връзки на маската й. В този миг и той се изкуши да дръпне защитното покривало от лицето й, а след това да разкрие и своето, за да не остане помежду им нито една тайна. Но не го направи, защото се бяха разбрали да не свалят маските си. Много съдби зависеха от тайната им. Ноар не смееше да издаде самоличността си дори пред жената, която обичаше, макар че това ужасно го измъчваше. Все още не беше настъпил часът.

Всеки от двамата разбираше предпазливостта и страха на другия, френските власти прибягваха до жестоки, нечовешки мъчения, за да принудят заловените да говорят; но ако хванеха някого от тях, той не можеше да издаде другия, дори ако го измъчваха до смърт.

Сърцето на мъжа учестено заби, като си представи своята Руж в лапите на Клод Рамбуйе, онзи жесток и безмилостен негодник, който ги преследваше неотстъпно и се беше заклел да ги залови. Гореше от желание да си отмъсти, че го бяха направили смешен пред цялото френско правителство. Руж ненавиждаше този човек и Ноар знаеше това, макар че никога не беше питал за причините. Знаеше само, че Руж се е заклела да го убие.

Обичаше у тази жена именно дързостта й, готовността да посегне към чисто мъжки средства за борба, докато другите от нейния пол падаха в безсъзнание на земята. Тя не му отстъпваше по нищо. С такава жена си заслужаваше да се живее.

Устата му все по-силно си впиваше в нейната и скоро желанието го завладя напълно. Езикът му се потопи дълбоко в топлата й уста, за да я изследва докрай. Боже колко сладка беше тази странна смесица от вино и мед, която вкусваше вътре! Ноар умееше да разпалва желанието й бавно, без да я кара да бърза, защото искаше заедно да достигнат върха на усещанията си.

Женевиев жадно отговаряше на целувките му. Езикът й се извиваше около неговия, зъбите й хапеха устните му. Цялото й тяло се затопляше. Дългите целувки разравяха жарта, която досега беше тляла. Зави й се свят и стомахът й потрепери, сякаш корабът под тях внезапно се беше гмурнал на дъното на морето. Устните на мъжа милваха страните, слепоочията и къдриците й, които се разпиляха по раменете и загърнаха двамата влюбени сякаш в огнена мантия.

— Обичай ме, Руж. Обичай ме — шепнеше с предрезгавял глас Ноар, но Женевиев не чуваше и половината от страстните му слова.

Сърцето лудо се блъскаше в гърдите й, кръвта биеше в слепоочията й. Чувстваше се слаба и безволна, сякаш беше изпила няколко бутилки от силното червено вино, което бяха поделили миналата вечер. Разумът й се разтроши на хиляди мънички частици и вятърът ги отвя като пепел във всички посоки. Не беше в състояние да промени нещо, нито пък искаше да го направи.

Беше пленница на бурно нахлулите в тялото й чувства. Усещаше единствено пламтящите устни на мъжа върху своите и силните ръце, които бяха навсякъде по тялото й.

Тя се притискаше в него и дори костите й се размекнаха като живак в обятията му. Почувства се като русалка, гъвкава и лека сред морските вълни. Кожата й беше невероятно чувствителна. Кръвта изгаряше вените й и във всяка фибра на тялото й лумваше пламък.

Пулсът на врата й трептеше като пеперудено крило, докато Ноар нежно милваше с устни всяко местенце по шията й. Със смесица от страх и възхита тя проследи пътя на устните му, които се плъзнаха надолу към раменете, зъбите му нежно ги захапаха и в същото време желязната мъжка ръка властно обхвана тила й.

— Ти си моя, моя завинаги — шепнеше страстно Ноар. — Никога няма да те пусна.

Женевиев цялата се разтрепери, защото почувства неудържимата сила, скрита в тези думи. Спомни си мъжа, когото беше убил, за да спаси живота й, и се учуди, че същите тези ръце, строшили с лекота врата на френския пазач, сега я прегръщаха с толкова нежност.

Пръстите й инстинктивно се плъзнаха по тялото му и се заровиха в черната грива. Ръцете й обвиха тила му, докато устните му отново замилваха чувствителните места по врата й. На мястото, където шията преминаваше в рамото, зъбите му се впиха в кожата й и тялото на младата жена потрепери от неизпитвано досега блаженство. Твърдите зърна на гърдите й се притиснаха до окосмената мъжка гръд.

Ноар зарови лице в косите й и дълбоко вдъхна нежния аромат на парфюма от цвят на лилия. Самият той беше откъснал тези цветя за нея в сърцето на Франция.