Уилям Блати - Легион

— Нали разбираш, ние говорим за злото в този свят и за това откъде идва то — каза Киндерман. — Но как обясняваме всичко добро? Ако не сме нищо друго, освен молекули, ние винаги ще мислим за себе си. Как тогава винаги се появяват хора като Джунга Дин, хора, които отдават живота си за другите? И после даже Хари Лайм — обяви оживено той, — Хари Лайм, който е пълна противоположност, зъл човек, даже той си има добрите страни в онази сцена с виенското колело. — Говореше за Третият човек. — В онази част, където говори за швейцарците и за това как след толкова векове мир най-великият продукт, който са ни дали до днес, е часовникът с кукувицата. Това е вярно, Аткинс. Да. Той има право. Вероятно светът не може да прогресира без angst. Между другото, в момента работя върху едно убийство при грабеж на П стрийт . Стана миналата седмица. Утре трябва да се заемем с него.

Барманът се обърна и ги погледна мълчаливо и строго, после се върна при бургерите си, подравнявайки дъната на дузината малки, квадратни хлебчета. Киндерман го наблюдаваше как слага по резенче туршия върху всяко хлебче, а очите му се изпълваха с копнеж.

— Не може ли да им сложите малко повече туршия, моля?

— Многото туршия ще ги развали — изръмжа барманът. Гласът му бе като на старшина от единичното обучение, дебел и груб. Сложи капачетата на хлебчетата. — Ако искате континентална кухня, вървете в Бю Риваж . Там имат всякакви шикозни боклуци.

Клепачите на Киндерман клюмнаха.

— Ще платя допълнително.

Барманът се обърна и постави по шест бургера в картонена чиния пред всеки от тях. Лицето и очите му бяха каменни.

— Ами за пиене? — попита той. .

— Малко бучиниш 72 72 Бучиниш — отровно питие — Б.пр. — поръча Киндерман.

— Свършили сме го — осведоми глухо барманът. — Не се ебавай с мен, човече. Гърбът ме боли. Е, к’во искате за пиене?

— Еспресо — каза Аткинс.

Барманът погледна към сержанта.

— Какво беше това, професоре?

— Две пепси — каза бързо Киндерман, притискайки ръката на Аткинс.

Дъхът на бармана подхвана един косъм в ноздрата му. Той ги погледна свирепо и се обърна да донесе питиетата.

— Всеки нафукан задник от М стрийт идва тук — промърмори той.

Влезе група студенти и скоро заведението се оживи от смеха и бърборенето им. Киндерман плати бургерите и питиетата и каза:

— Писна ми да седя. — Стана и Аткинс го последва. Занесоха храната си до мястото за правостоящи край стената. Киндерман отхапа от бургера си и започна да дъвче. — Хари Лайм беше прав — отбеляза той. — От бъркотията се получава поема — този бургер.

Аткинс кимна в съгласие и продължи да дъвче доволно.

— Всичко това е част от моята теория — изрече доволно Киндерман.

— Лейтенант? — Аткинс вдигна показалеца си, спря да дъвче и преглътна. Извади бяла салфетка, изтри си устните и наведе лице към лицето на Киндерман; гълчавата в заведението се беше усилила. — Бихте ли ми направил една услуга, лейтенант?

— На вашите услуги, мистър Чипс. Сега ям и поради това съм сърдечен. Нека да видя молбата ви. Законно ли е подпечатана?

— Бихте ли ми обяснил вашата теория?

— Невъзможно, Аткинс. Ще ме затвориш под домашен арест.

— Не можете ли да ми разкажете?

— Абсолютно не. — Киндерман отхапа още веднъж от бургера, прокара го с глътка пепси и се обърна към сержанта. — Но щом настояваш. Настояваш ли?

— Да.

— И аз така си помислих. Първо свали вратовръзката.

Аткинс се усмихна. Развърза вратовръзката и я свали.

— Добре — кимна Киндерман. — Не бих могъл да разкажа това на някой напълно непознат. То е толкова огромно. Толкова невероятно. — Очите му блестяха. — Запознат си с Братя Карамазови , нали? — осведоми се той.

— Не, не съм — излъга Аткинс. Искаше да поддържа щедрото настроение на детектива.

— Трима братя — поде Киндерман, — Димитрий, Иван и Альоша. Димитрий е тялото на човека, Иван представлява ума му, а Альоша е сърцето. И накрая — в самия край — Альоша завежда няколко много малки момчета в гробището, на гроба на техния съученик Илюша. Навремето те се отнасяли много гадно с този Илюша, защото… ами той бил странен, няма съмнение в това. Но по-късно, когато умрял, те разбрали защо се е държал така и колко истински смел и любящ е бил. И сега Альоша — той между другото е монах, той произнася реч пред момчетата край гроба и главното, което им казва, е, че когато те пораснат и се срещнат със злото по света, винаги трябва да се връщат назад и да си спомнят този ден, да си спомнят добротата на своето детство, Аткинс; добротата , която е основата във всеки от тях; добротата, която не е била развалена. Само един добър спомен в сърцата им, казва той, може да спаси тяхната вяра в добротата на света. Какво е основното? — Очите на детектива се извъртяха нагоре и връхчетата на пръстите му докоснаха устните му, които вече се усмихваха в очакване. Погледна към Аткинс. — Да, аз го имам! Може би този единствен спомен може да ни предпази от злото, а ние ще се замислим и ще кажем: Да, тогава аз бях добър, смел и честен. После Альоша им казва нещо, което е жизненоважно. Първо и над всичко бъдете добри , казва той: И момчетата — те всички го обичат — те всички крещят: Ура за Карамазов! — Киндерман усети, че се задушава. — Винаги плача, когато си помисля за това — призна той. — Толкова е красиво, Аткинс. Толкова вълнуващо…