Уилям Блати - Легион

— Мисля, че имаше нещо общо с любовта.

По-късно в гардероба на Амфортас намериха черна вълнена винтяга.

На трети април единственият друг заподозрян на Киндерман, Фрийман Темпъл, получи мозъчен удар и бе настанен като пациент в откритото отделение.

През трите седмици, последвали убийството на Кийтинг, полицейските мерки за сигурност продължиха, но после постепенно бяха изоставени. В Окръг Колумбия 70 70 Административна единица, включваща столицата, град Вашингтон. — Б.пр. не последва друго убийство с modus operandi на Близнаци и на единадесети юни убийствата, свързани с Близнаци, бяха преместени в пасивен файл на отдел Убийства , макар да бяха класифицирани като открити и неразрешени.

— Сънувам — възкликна Киндерман, — Какво правиш? — Той погледна вцепенен към Аткинс, който стоеше пред него, облечен в раиран костюм и вратовръзка. — Това да не е някаква шега?

Аткинс погледна загадъчно.

— Ами сега съм женен — поясни той. Предишния ден се беше върнал от медения си месец.

Киндерман продължи да гледа разстроено.

— Не мога да понеса това, Аткинс — промърмори той. — Необичайно е. Не е естествено. Имай милост. Свали вратовръзката.

— Може да ме видят — каза безчувствено Аткинс с непремигващи очи, втренчени в Киндерман.

Киндерман направи гримаса. Не можеше да повярва на очите си.

— Може да те видят ? — повтори като ехо той. — Кой?

— Хората.

Киндерман го огледа мълчаливо за момент, после каза:

— Предавам се. Аз съм твой пленник, Аткинс. Кажи на семейството ми, че съм добре и че с мен се отнасят добре. Ще им пиша веднага щом ръцете ми престанат да треперят. Предполагам, че ще минат поне два месеца. — Погледна надолу. — Кой избра вратовръзката? — попита глухо. Върху нея бе нарисуван цветен хавайски мотив.

— Сам я избрах — похвали се Аткинс.

— И аз така си помислих.

— Бих могъл да кажа нещо за шапката ви — усмихна се Аткинс.

— Недей. — Киндерман се наведе да погледне по-отблизо, с очи като сонди. — Имах един приятел от училище, който стана трапист 71 71 Трапист — член на монашески орден в Нормандия, който следва строго правилата на бенедиктинците. — Б.пр. — каза той, — монах за единадесет години. През цялото време правеше сирене, после береше грозде, макар че постоянно се молеше за хората, облечени в костюми. После напусна манастира и знаеш ли какво си купи? Първото нещо? Чифт обувки за двеста долара. Мокасини с малки пискюлчета отгоре и с по едно ново пени отстрани, лъскави и крещящи. Не ти ли се гади? Чакай. Не съм свършил. Обувките бяха лилави , Аткинс. С цвят на лавандула. Разбираш ли ме или както обикновено говоря на някое дърво?

— Разбирам — кимна Аткинс, въпреки че тонът му не издаваше нищо.

— По-добре си остани в морската пехота.

— Ще пропуснем началото на филма.

— Да, може да ни видят — отбеляза мрачно Киндерман.

Влязоха в киното и заеха местата си. Филмът беше Джунга Дин , а после следваше Третият човек . В края на Джунга Дин , когато Дин стоеше на върха на златния храм и издаваше колебливи предупредителни звуци с ловджийския си рог, след като куршумите на бандитите го бяха улучили, една жена на задния ред се разкикоти, а Киндерман се обърна и я изгледа свирепо. Жлъчният поглед не постигна никакъв ефект, а когато Киндерман се обърна към Аткинс, за да му каже, че трябва да се преместят, той видя, че сержантът плаче. Детективът се разтопи от удоволствие. Остана на мястото си, доволен от света, и самият той заплака, когато, като фон на погребението на Дин, Пуснаха шотландската песен Толкова отдавна .

— Какъв филм — въздъхна той. — Такава schmaltz. Обичам го.

Когато свърши и вторият филм, те станаха и излязоха на претъпканата и знойна улица пред киното.

— Хайде сега да идем и да си вземем малко nosh — предложи нетърпеливо Киндерман. В този ден никой не работеше. — Искам да чуя как мина меденият ти месец, Аткинс, както и нещо ново за гардероба ти. Изпитвам някаква нужда да се подготвя за бъдещето. Къде да отидем? В Гробниците ? Не, не, чакай. Имам идея. — Мислеше си за Дайър. Хвана сержанта под ръка и го поведе. — Ела. Знам едно абсолютно подходящо място.

Скоро след това седяха в Бялата кула , душеха мазнината от хамбургерите и обсъждаха филмите, които току-що бяха гледали. Бяха единствените клиенти. Барманът стоеше до грила с гръб към тях. Беше висок и силен а лицето му, имаше мършав, недодялан вид. Бялата му униформа и шапка бяха опръскани с мазнина.