Уилям Блати - Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

— Извинявайте — тихо каза Карас. — Карл в стаята си ли е?

Крис го изгледа тъжно и поклати глава.

— Излезе по работа — дрезгаво отговори тя. Карас я чу как подсмръкна. — Има кафе, отче. След малко ще е готово.

Докато се озърташе към кафеварката, Карас чу как Крис стана от масата, а когато се озърна я видя да минава решително край него с извърнато лице.

— Извинете ме — промърмори тя с треперещ глас и излезе от кухнята.

Карас наведе очи към албума. Домашни снимки. Малко момиченце. Много красиво. С болка в сърцето той осъзна, че гледа Ригън: ето тук духа свещичките на сметанова торта; тук седи на кея край някакво езеро по шорти и тениска, размахвайки ръка към обектива. Върху предната част на тениската имаше някакъв надпис, но не можеше да се разчете.

На следващата страница бе залепен лист хартия, изписан с детски почерк:

Отдолу: ОБИЧАМ ТЕ! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА МАЙКИТЕ!И подпис с молив: Ригс.

Карас затвори очи. Нямаше сили да понесе тази случайна среща. Уморено извърна глава настрани и зачака да кипне кафето. С наведена глава опря ръце в плота и пак затвори очи. Прогони всичко! — заповяда си той. Прогони го! Но не можеше. И докато слушаше как бълбука кафето, ръцете му пак затрепериха, когато състраданието изведнъж кипна и прерасна в сляпа ярост срещу болестта, болката, детското страдание, телесната слабост и чудовищно разрушителната власт на смъртта.

… Ако наместо глина…

Гневът преля обратно в скръб и безсилно отчаяние.

… най-красиви неща…

Не можеше да чака кафето. Трябваше да върви. Да направи нещо. Да помогне на някого. Да се опита.

Карас излезе от кухнята. Докато минаваше се покрай всекидневната, погледна през отворената врата и видя Крис да ридае на дивана. Шарън седеше до нея и се опитваше да я успокои я надолу. Той извърна глава, тръгна нагоре по стълбището и чу как демонът отчаяно реве срещу Мерин:

— … щеше да загубиш ! Ти щеше да загубиш и го знаеше! Ти си отрепка , Мерин! Копеле! Върни се! Върни се и…

Карас се застави да не слуша.

… облаците и птичата песен…

Когато влезе в спалнята, Карас откри, че е забравил да си облече пуловера. Потръпвайки от студа, той погледна Ригън. Привела глава настрани, тя продължаваше да беснее.

Той бавно тръгна към креслото, взе едно одеяло и в изтощението си едва тогава забеляза отсъствието на Мерин. След малко си спомни, че трябва да провери кръвното на Ригън. Уморено стана и вече вървеше към нея, когато изведнъж спря, потресен от гледката. Мерин лежеше безсилно отпуснат по очи на пода до леглото. Карас коленичи, преобърна го, видя посинялото му лице, потърси пулс и с непоносима болка в сърцето разбра: Мерин бе мъртъв.

— В името на свещената пръдня! Да мреш ли си тръгнал сега? Да мреш ? Карас, изцели го ! — беснееше демонът. — Върни го, та да довършим, да…

Сърдечен удар. Коронарната артерия.

— О, Боже! — изстена едва чуто Карас. — Господи, не !

Той затвори очи и поклати глава. Не можеше, не искаше да повярва. В лудешки пристъп на скръб той стисна с все сила бледата китка на Мерин, сякаш за да изтръгне от мъртвите сухожилия някоя сетна искрица на живот.

— … благочестив…

Карас се отдръпна и си пое дъх. После видя малките хапчета, разсипани по пода. Вдигна едно от пода и със свито сърце разбра, че Мерин е знаел. Със зачервени и просълзени очи той погледна лицето на стареца. … иди да си починеш малко, Деймиън…

— Дори червеите ще се погнусят от останките ти…!

Чувайки думите на демона, Карас вдигна глава и се разтресе от неудържима, убийствена ярост.

Не го слушай!

— … хомосексуалист…

Не слушай! Не слушай!

Издутата вена на челото му гневно пулсираше. Докато нежно кръстосваше ръцете на Мерин върху гърдите му, чу как демонът изграчи:

— По-добре ги сложи на оная му работа!

Зловонна храчка улучи окото на мъртвия свещеник.

— Последно миропомазване! — изкиска се демонът.

Карас замаяно гледаше храчката. Не помръдваше. Не чуваше нищо друго освен рева на кръвта си. После бавно, сантиметър по сантиметър, обърна към леглото почервеняло лице, изкривено от люта ненавист и злоба.

— Кучи син! — изръмжа той с див шепот и макар че не помръдна, тялото му сякаш растеше, сухожилията по шията му се изопнаха като въжета.