Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Беше малко след полунощ — или поне така му се струваше, — когато Бърч реши, че вече може да се измъкне навън. Изтощението започваше да си казва думата и той отново приседна за малко на най-ниското ниво на кулата от ковчези. Изгладнелият кон отвън цвилеше с такава настойчивост, че започваше да лази по нервите на пословичния със своето дебелокожие гробар. Колкото и да беше странно, мъжът не се чувстваше никак въодушевен от предстоящото спасение; точно обратното — дори изпитваше смътна и необяснима тревога. Докато се изкачваше по клатушкащото се съоръжение, Джордж долови как дървото застрашително трещи, сякаш всеки миг ще се пропука под тежестта му. В момента, в който стъпи върху най-горния ковчег, той внезапно осъзна, че е допуснал огромна грешка, защото дървеният капак ненадейно се продъни и гробарят хлътна половин метър надолу, а краката му потънаха в нещо меко и пихтиесто, за чиято същност Бърч не смееше и да си помисли. Стреснат от неочаквания трясък, проехтял в нощта — а може би и от зловонието, блъвнало навън през прозорчето на криптата — конят изцвили уплашено и се впусна в лудешки галоп през гробището, влачейки празната каруца подире си.

Озовал се в такова неудобно и отвратително положение, гробарят установи, че се намира твърде ниско, за да се провре през спасителното отверстие. От друга страна, всяко протакане можеше допълнително да влоши и бездруго неприятната ситуация, заплашвайки да срути цялата нестабилна конструкция. Ето защо Джордж нямаше друг избор, освен да мобилизира всичките си сили и да се вкопчи в долния ръб на тясното прозорче, след което да се набере до необходимата височина и да се промуши през зейналата пролука. Ала точно в момента, в който се надигаше, гробарят изведнъж почувства някакво изненадващо съпротивление, затрудняващо неимоверно задачата му. Сякаш нещо се бе вцепило в мъртвешка хватка в глезените му, дърпайки го надолу със страшна сила.

За първи път през тази нощ Бърч изпита страх, последван от изгаряща болка. Успокояващите мисли, осенили прагматичния му разсъдък — че всичко си има своето прозаично обяснение и се дължи на острите трески, стърчащите гвоздеи или назъбените краища на разцепилия се капак — бързо бяха заменени от нов пристъп на ужас. Колкото и да се мяташе, дърпаше и риташе с крака, гробарят не можеше да се изтръгне от неочаквания капан, в който бе попаднал. Той закрещя като обезумял, без да прекратява болезнените опити да се освободи, усещайки как кръвта струи от дълбоките му рани и се стича по краката му. Най-накрая, с цената на огромни усилия, Джордж успя да се издигне до нивото на прозорчето. Тялото му се извиваше и гърчеше като червей, напредвайки мъчително към избавлението, и само слепият инстинкт му помогна да се провре през клаустрофобичното отверстие. След цяла вечност — както му се стори — тялото му тупна тежко на земята пред входа на криптата и той трескаво запълзя през гробището, влачейки осакатените си крака подире си.

Разтреперан от ужас, Бърч се тътреше към къщурката на пазача Армингтън с цялата бързина, на която бе способен, сякаш го гонеше призрак. Обаче никой не го преследваше; във всеки случай, беше съвсем сам, когато заблъска по вратата на къщичката и пробуди пазача от дрямката му. Армингтън му помогна да легне на свободния креват и изпрати сина си Едуин да извика доктор Дейвис. Раненият беше в пълно съзнание, но не можеше да говори свързано и само ломотеше разни неща от рода на: „Ох, краката ми!“, „Пусни ме!“ и „Затворен в криптата“.

Когато лекарят пристигна, прегледа гробаря и остана силно озадачен от дълбоките рани в областта на глезените му. Плътта бе ужасно разкъсана и ахилесовите сухожилия и на двата крака бяха сериозно пострадали; това обаче едва ли обясняваше защо ръцете на доктора трепереха, докато превързваше обезобразените крайници на пострадалия, понеже Дейвис със сигурност бе виждал къде-къде по-ужасни рани в дългогодишната си лекарска практика. Той започна да засипва Бърч с най-различни въпроси, част от които не изглеждаха пряко свързани с инцидента: знаел ли е със сигурност чий ковчег е поставил най-отгоре, как точно го е открил в сумрачната крипта, как е разпознал солидния ковчег на Матю Фенър и как го е различил от този на Асаф Сойър, който е бил със същите размери… Накрая доктор Дейвис изрази почудата си, че здравият ковчег на добряка Фенър толкова лесно се е пропукал под тежестта на гробаря; все пак лекарят бе присъствал на погребалните церемонии и на Фенър, и на Сойър, беше виждал ковчезите и на двамата и още тогава му се бе сторило странно как Бърч е успял да събере трупа на отмъстителния фермер (който бе доста по-висок от дребничкия Фенър) в ковчег със същата големина.