Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Лекарят прекара два часа край постелята на пострадалия и преди да си тръгне, помоли гробаря да казва на всички, че се е наранил на назъбените краища на разцепеното дърво и стърчащите оттам гвоздеи. Иначе — заяви му той — никой няма да ти повярва. Изобщо най-добре би било да приказва възможно най-малко и да не позволява на друго медицинско лице да лекува раните му. Бърч му обеща, че така и ще направи… и удържа на думата си. След кончината на доктор Дейвис гробарят разказа за случилото се единствено на мен, и то само защото бях негов лекуващ лекар. Едва ли е необходимо да казвам, че щом зърнах белезите от нараняванията му — които по това време вече бяха сериозно избледнели — веднага разбрах колко мъдър и далновиден е бил съветът на починалия ми предшественик.

След този инцидент гробарят остана инвалид за цял живот, защото ахилесовите му сухожилия бяха тежко разкъсани, но най-голямата травма според мен претърпя душата му. Поведението на Джордж Бърч претърпя коренна промяна и беше тъжна гледка да се наблюдава реакцията му при споменаването на такива обикновени думи като петък, крипта, ковчег и гробница, както и на много други, на пръв поглед лишени от връзка с преживените в онази априлска нощ събития. Изплашеният му кон скоро се върна в обора си, ала помраченият разсъдък на гробаря така и не можа да открие пътя към някогашното си състояние. Клетникът смени професията си, обаче това изобщо не му помогна да възвърне душевното си равновесие, а неудържимата страст, с която започна да обръща чашката, само засили въздействието на пагубните спомени, от които Бърч искаше да се пречисти.

Ала събитията от онази съдбовна нощ не се изчерпват само със случилото се със злополучния гробар. След като прегледа пострадалия и го посъветва да държи езика си зад зъбите, доктор Дейвис взе един фенер и се отправи към старинната крипта. Гъстите облаци се бяха разпръснали и ярката луна озаряваше със сребристото си сияние разпръснатите пред гробницата тухлени отломки, а неравното отверстие, зейнало на мястото на тясното прозорче над желязната врата, приличаше на хищно ухилена паст. Отвън ръждивата брава се отвори с лекота, ала лекарят предпочиташе да не рискува и подпря вратата с останките от натрошената зидария, въргалящи се наоколо.

Ужасната смрад, която се носеше във вътрешността на криптата, беше непоносима, обаче Дейвис имаше голям опит в дисекционните зали и без колебание пристъпи в това сумрачно царство на зловонните миазми. Той се огледа внимателно наоколо и от гърдите му изведнъж се изтръгна неволен вик на ужас, последван от сподавен хрипкав звук, който бе по-страшен и от най-пронизителния вопъл. Сетне рязко се обърна и се втурна към къщурката на пазача, без изобщо да му мине през ума, че оставя вратата на гробницата да зее широко отворена.

Когато нахълта в стаята, където лежеше Джордж Бърч, доктор Дейвис го сграбчи за раменете и започна да го разтърсва с такава сила, че клетникът мигом се пробуди от дълбоката дрямка, в която бе потънал. Гробарят запримигва уплашено, неспособен да осъзнае какво точно се случва, докато лекарят — който съвсем бе забравил за медицинската етика и законите на професията си — мълвеше като обезумял, понижил гласа си до зловещ, съскащ шепот:

— Както предполагах, това е бил ковчегът на Асаф Сойър, Бърч!… Как бих могъл да забравя, че няколко от предните зъби на горната му челюст липсваха?… За бога, не показвай на никого раните си!… Следите от зъбите му не могат да се сбъркат… Тялото му се е разложило, но злобното му лице… или онова, което е останало от лицето му… Господи, никога не бях виждал нещо такова!… Знаеш колко отмъстителен беше този човек, нали си спомняш как съсипа стария Реймънд трийсет години след спора им за границата между имотите им… Ами как жестоко уби онова кученце, което го ухапа миналото лято?… Този тип бе същински дявол, Бърч, и самото въплъщение на принципа „Око за око, зъб за зъб“!… Мили боже, за нищо на света не бих искал да изпитам гнева му!… Защо си го направил, Бърч?… Как изобщо ти е хрумнало да сториш подобно нещо?… Да, той беше невероятно лош човек, но ти действително си прекрачил всички граници!… Не те съдя за това, че си му пробутал бракуван ковчег, но не ти ли мина през ума, че Матю Фенър е доста по-нисък от проклетия Сойър?… До края на живота си няма да забравя това страшно зрелище… Наистина здраво си ритал, защото си съборил ковчега на Асаф на земята… Главата му бе станала на пихтия, трупът му бе на каша… Виждал съм какво ли не през живота си, но подобно нещо… Око за око, зъб за зъб… Честно ти казвам, Бърч, ти сам си си виновен!… Не биваше да постъпваш по този начин, просто не биваше… Разложената му глава бе ужасна гледка, но въобще не може да се мери с онова другото… Как си могъл да отрежеш краката му от глезените, за да събереш трупа му в онзи малък ковчег, който първоначално си сковал за Матю Фенър?