Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Докато разглеждах бележките и схемите ми, отново се удивих на изключително сложната плетеница от коридори и помещения и се замислих над вчерашните ми грешки. От шестте събиращи се в централната камера прохода аз бях избрал този, който — както ми се бе сторило — напълно съвпадаше с визуалните ми ориентири. Бях прокарал мисловна линия по протежение на въпросния проход, минаваща през лежащия на петдесетина метра труп и огромния лепидодендрон 38 38 Род изчезнали дървовидни папратовидни растения, съществували в края на палеозойската ера. Техните високи неразклонени стволове достигали над 30 метра височина и 2 метра в диаметър, а на върха си имали голяма корона от клони, носеща същинските листа и спороносните шишарки. — Б.пр. , издигащ се над останалите дървета от далечната горичка. Обаче точността на подобна проекция беше доста относителна, понеже голямото разстояние между мен и мъртвеца ми позволяваше да наблюдавам и от трите простиращи се един до друг коридора практически една и съща картина на въображаемата линия, минаваща през покойника към хоризонта. Отгоре на всичко и избраното за ориентир дърво почти по нищо не се различаваше от другите лепидодендрони, извисяващи се в далечината.

След като проверих внимателно и трите варианта, с огорчение открих, че не мога категорично да избера един от тях като единствения правилен. Нима при всеки от вчерашните ми опити се бях движил по различна система от проходи? Този път трябваше да съм абсолютно сигурен. Нямаше как да пожертвам защитния ми костюм, ала спокойно можех — заради гъстата си коса — да мина за известно време без наподобяващия каска шлем. Тази достатъчно голяма и лека полусфера трябваше без проблеми да се задържи над калната повърхност. Веднъж щом взех това решение, аз свалих каската от главата ми и я положих пред входа на един от коридорите — най-десният от трите, които планирах да проуча.

На базата на предположението, че именно този коридор ми е нужен, реших да се ръководя от старата ми схема, внасяйки в нея всички необходими допълнения. И ако не успеех от първия път, щях да започна методично да проверявам всяко от страничните разклонения; в случай че и това не даде резултат, щях да се прехвърля в съседната система от коридори, а после — стига да се налага — и в третата. Рано или късно, щях да намеря изход от лабиринта, просто трябваше да се въоръжа с търпение. Дори при най-неблагоприятното стечение на обстоятелствата имах всички шансове да се измъкна на свобода преди падането на нощта и да лагерувам на някое по-сухо и удобно място.

Първата серия от опити не се увенча с успех, но пък за сметка на това в рамките на час и нещо успях да изключа десния коридор от по-нататъшните ми търсения. Оказа се, че от него водеха началото си множество задънени улици, които минаваха далеч покрай мъртвеца и изобщо не съвпадаха с изготвената вчера от мен скица. Както и преди, без особени затруднения успях да открия обратния път към центъра.

Някъде към един следобед преместих своя шлем пред входа на втория поред коридор и пристъпих към неговото изучаване. В началото ми се струваше, че разпознавам разклоненията и завоите, ала неусетно се залутах сред абсолютно непозната ми система от проходи. Въпреки всички положени от мен усилия не можех да се приближа до трупа. Нещо повече — този път се оказах отрязан и от централната камера, при положение че бях описвал подробно всеки мой ход. Между впрочем нарисуваната от мен схема не можеше с пълна точност да предаде някои изключително сложни и хитроумни извивки, преходи и кръстовидни връзки, които се изпречваха от време на време на пътя ми. Усетих как започвам да се изпълвам с ярост и отчаяние. Осъзнавайки, че само търпението и постоянството могат да ме доведат до бленуваната цел, аз не хранех никакви илюзии, че избавлението ми ще бъде лесно; точно обратното — предстоеше ми неимоверно продължителна, изнурителна и досадна работа.

Измина още час на безполезно блуждаене из невидимите коридори. Пристъпвах пипнешком покрай прозрачните стени, трескаво местейки погледа си от шлема към мъртвеца и обратно. Междувременно проклинах проявената от мен непредпазливост и глупашкото ми любопитство, завлекли ме в този дяволски лабиринт. Ако си бях тръгнал от тук веднага след намирането на кристала, вече отдавна щях да съм на сигурно място в базата, отдавайки се на заслужен отдих.

Докато размишлявах над това, внезапно се натъкнах на нов, все още неизпробван от мен път за спасение. Навярно можех да изкопая тунел под невидимите стени с ножа си и през него да проникна, ако не навън, то поне в някой съседен проход, по който да достигна по-лесно до изхода. Нямах представа колко дълбоки са основите на радиалното здание, но вездесъщата кал беше аргумент в полза на отсъствието на какъвто и да е под. Обнадежден, аз се обърнах с лице към трупа, който вече се бе превърнал в ужасяваща гледка, и започнах енергично да разравям и дълбая влажната земя с широкото, добре наточено острие на ножа ми.