Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

— Да, но пък ме спаси — надявах се благодарността да си проличи в тона ми. Направо се разтапях от любов към Бил, който бе уговорил защитата ми. Дори Буба ми изглеждаше по-добре от преди. — Благодаря, Буба.

— О, нищо работа — отвърна благо той и в този миг се изпъчи, леко отметна глава назад, усмихна се съблазнително… точно като него.

Отворих уста да произнеса името му, когато предупреждението на Бил изплува в съзнанието ми и ме накара да замълча.

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН ДЖЕЙСЪН БЕ ПУСНАТ ПОД ГАРАНЦИЯ.

Струваше цяло състояние. Подписах документите, които Сид Мат ми даде. Къщата, колата и лодката на брат ми покриваха основната част от сумата. Ако Джейсън бе попадал някога зад решетките, та, макар и само за неправилно пресичане, едва ли щяха да му позволят да излезе под гаранция.

Стоях на стълбите на съдебната палата в късния следобед, облечена в строго официалния си костюм в тъмносиньо. От лицето ми се лееше пот и се спускаше надолу, чувствах се отвратително и ми идеше да скоча под душа. Джейсън спря пред мен. Не бях сигурна дали ще каже нещо. Изглеждаше състарен с години. Бяха го застигнали истински неприятности, които нямаше да станат по-леки, нито да отминат.

— Не мога да говоря с теб за това — произнесе той толкова слабо, че едва го чух. — Знаеш, че не съм аз. Никога не съм проявявал агресия, с изключение на едно — две сбивания на паркинга заради някоя жена.

Докоснах рамото му и оставих ръката ми да се свлече, след като той не реагира.

— И за миг не съм си и помислила, че си ти. И няма и да го помисля. Съжалявам, че постъпих така глупаво вчера и се обадих на 911. Ако се бях усетила, че това не е твоята кръв, щях да те прибера в караваната на Сам, да те почистя и да изгоря касетата. Просто бях страшно изплашена, че онази кръв е твоя.

Очите ми се напълниха със сълзи. Но нямаше време за плач и се стегнах, усещайки лицето си напрегнато. Съзнанието на Джейсън бе пълна лудница, всичко бе с главата надолу. Приличаше на нездравословна каша, съставена от съжаление, срам от това, че сексуалните му навици са станали публично достояние, вина, че не се чувства по-зле от факта, че Ейми е убита, ужас, че всеки в града може да мисли, че е убил собствената си баба, докато е причаквал сестра си.

— Ами, преодолей го — промълвих безпомощно.

— Ами, преодолей го — повтори той след мен, опитвайки се гласът му да звучи твърдо и уверено.

Замислих се, че ще отнеме време, доста време, преди увереността му, безценната му непоколебимост, която го правеше така неустоим, да се появи отново на лицето му, в гласа му, в стойката. А може би никога нямаше да се върне.

Разделихме се там, пред съдебната палата. Нямахме какво повече да си кажем.

Цял ден останах в бара, оглеждах мъжете, които влизаха, и четях мислите им. Никой от тях не мислеше как е убил четири жени и засега му се е разминало. По обяд Хойт и Рене влязоха в бара и когато ме видяха, излязоха. Явно им стана твърде неудобно.

Най-после Сам ме принуди да си тръгна. Каза, че видът ми бил толкова страховит, че пропъждал всички клиенти, които биха ми дали полезна информация.

Излязох на ослепителното слънце. Наближаваше залез. Сетих се за Буба, за Бил и за всички онези същества, които излизат от дълбокия си сън, за да обикалят нощем.

Минах през „Грабит Куик“, за да си купя мляко за закуска. Новият продавач бе момче с акне и изпъкнала адамова ябълка. Така ме бе зяпнал, сякаш да запомни как изглежда сестрата на убиеца. Усетих го, че чака с нетърпение да изляза, за да се обади на приятелката си по телефона. Щеше му се да е видял следите от ухапване по шията ми. Чудеше се дали има начин да разбере как го правят вампирите.

Ето такива глупости трябваше да слушам денонощно, без значение колко силно се концентрирам върху нещо друго.

Стигнах у дома, когато вече се смрачаваше. Прибрах млякото, свалих си костюма, облякох къси панталонки и черна тениска с Гарт Брукс 14 14 Троял Гарт Брукс — известен американски кънтри певец. — Б.пр. и се опитах да измисля с какво да запълня вечерта. Не бях в състояние да се съсредоточа да чета. Пък и трябваше да отида до библиотеката за нови книги, което, предвид обстоятелствата, щеше да е сериозна купчина. Нищо по телевизията не ставаше за гледане. Помислих, че може да си пусна „Смело сърце“, Мел Гибсън в шотландска поличка винаги повдига настроението ми, но в него имаше прекалено много кръв за състоянието, в което се намирах. Не можех да понеса да гледам отново прерязването на гърлото на онова момиче, макар да знаех точно кога да закрия очи.