Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

Без да зная какво да мисля, се прибрах у дома. Анди Белфльор ми бе оставил бележка да ме уведоми, че пейджърът го събудил, нищо повече. По-късно разбрах, че той всъщност е бил в болницата, докато и аз бях там, и от уважение е изчакал да си тръгна, за да закопчае Джейсън с белезници към леглото.

САМ ДОЙДЕ КЪМ ЕДИНАЙСЕТ И МЕ ОСВЕДОМИ:

— Суки, ще задържат Джейсън веднага след като се свести, което, по всичко личи, ще стане скоро.

Не ми каза как е разбрал и аз не попитах. Вгледах се в него и по лицето ми започнаха да се стичат сълзи. При всеки друг случай щях да се замисля колко зле изглеждам, когато плача, но сега не ми пукаше. Бях кълбо от нерви, страхувах се за брат си, скърбях за Ейми Бърли и бях изпълнена с гняв към полицията, че допуска такава глупава грешка. Като капак на всичко, Бил ми липсваше.

— Според тях Ейми Бърли се е отбранявала. Смятат, че Джейсън се е напил, след като я е убил.

— Благодаря, че ме осведоми, Сам — гласът ми прозвуча слабо. — По-добре сега се връщай на работа.

След като му стана ясно, че имам нужда да остана сама, се обадих на справки и поисках номера на „Кръв из квартала“. Набрах цифрите със странното усещане, че върша нещо нередно, но не ми се мислеше.

— „Кръъъъъъъъв… из квартала“ — заяви сериозно плътен глас. — Вашият ковчег далеч от дома.

Боже!

— Добро утро. Обажда се Суки Стакхаус от Бон Темпс — казах възпитано. — Искам да оставя съобщение за Бил Комптън. Той е отседнал при вас.

— Вампир или човек?

— Ами… вампир.

— Момент, моля — след миг плътният глас отново се обади. — Какво е съобщението ви, мадам?

Това ме накара да се замисля.

— Моля, предайте на господин Комптън, че… брат ми е арестуван, и ще съм му благодарна, ако се прибере у дома веднага след като си свърши работата там.

— Готово, записах — чух шума от хартия. — А вашето име е?

— Стакхаус. Суки Стакхаус.

— Добре, госпожице. Ще се погрижа той да получи съобщението.

— Благодаря.

Това бе единственото, което можех да направя, докато не си дадох сметка, че ще е много по-практично да се обадя на Сид Мат Ланкастър. При новината, че Джейсън е арестуван, той се постара да прозвучи загрижен колкото може. Каза, че ще отскочи до болницата веднага след като излезе от съда следобед. Обеща после да ми се обади.

Отидох до болницата да видя дали ще ме пуснат да остана при него, докато се свести. Не ми позволиха. Зачудих дали вече не е дошъл в съзнание, и това не ми казаха. Забелязах Анди Белфльор в другия край на коридора. Той се обърна и тръгна в обратната посока.

Проклет страхливец!

Прибрах се у дома. Не ми идваше наум какво друго бих могла да направя. Сетих се, че днес не съм на работа. Това беше добре, макар че точно в този момент много — много не ми пукаше. Мина ми през ума, че не се справям със случващото се толкова добре, колкото би трябвало, при смъртта на баба бях много по-твърда. Но онова беше свършен факт. Щяхме да я погребем, убиецът й да бъде арестуван и да забравим. Ако полицията действително смяташе, че я е убил брат ми, както и другите жени, то светът наистина бе ужасно и несигурно място и аз не желаех да съм част от него.

Но в онзи предълъг следобед, който прекарах загледана пред себе си, си дадох сметка, че това, което докара Джейсън до арест, бе наивността ми. Ако го бяхме вкарали в караваната на Сам и го бяхме почистили, ако бяхме скрили филма, докато не разбера какво има на него, и най-вече ако не се бяхме обадили на бърза помощ… Ето какво бе мислил Сам, когато ме погледна колебливо. Както и да е, появата на Арлийн не ми бе оставила никакъв избор.

Очаквах телефонът да започне да звъни веднага след като хората разберат. Но никой не се обади. Явно не знаеха какво да кажат.

Сид Мат Ланкастър дойде около четири и половина. Без никакво встъпление заяви:

— Арестуван е за предумишлено убийство.

Затворих очи. Когато ги отворих, Сид ме наблюдаваше с интелигентно изражение, изписано на благото му лице. Строго изглеждащите очила с черни рамки правеха мътнокафявите му очи по-големи, а челюстта и острият му нос му придаваха изражение на куче.

— Той какво каза? — попитах.

— Каза, че снощи е бил с Ейми. Въздъхнах.

— Каза, че са спали заедно и че и друг път е бил с нея. Не я бил виждал доста време, а последния път, когато били заедно, Ейми показала изключителна ревност от другата жена, с която се срещал тогава. Така че се изненадал, когато снощи отишла при него „Гуд таймс бар“. Според Джейсън цяла нощ, се държала странно, сякаш имала тайна цел. Спомня си, че правил секс с нея, а после лежали и пийвали. Не помни друго до събуждането си в болницата.