— Кога? — попита баба, учудена, че все още не е чула за това.
— Открили я тази сутрин в спалнята й. Шефът й я потърсил, за да разбере защо не се е появила на работа вчера и днес, но никой не се обадил. Тогава отишъл до тях, извикал портиера и отключили вратата. Сещаш ли се, живее срещу Джийн — Ан.
В Бон Темпс имаше само един истински жилищен комплекс, така че веднага се досетихме за коя сграда точно говори. У — образна, двуетажна, съставена от три блока.
— Там ли са я убили? — призля ми. Спомнях си ясно Модет. Имаше широка долна челюст и квадратен задник, красива черна коса и яки рамене. Беше зубрачка, без никакви амбиции или постижения. — Доколкото си спомням, работеше за „Грабит Куик“. — Това беше бензиностанция с магазин.
— Работи там близо година, струва ми се — потвърди Джейсън.
— Как е станало?
Баба гледаше с онзи поглед, с който добродетелните хора очакват да чуят лоши новини.
— Имала ухапвания от вампир по слабините — рече брат ми, забил поглед в чинията. — Но не това я е убило. Била е удушена. Джийн — Ан каза, че обичала да ходи във вампирския бар в Шривпорт, когато имала по няколко почивни дни, така че вероятно там се е сдобила с ухапванията. Може и да не е бил вампирът на Суки.
— Тя не беше ли вампфен?
Направо ми се повдигна, като си представих флегматичната, едра Модет, облечена в странните черни дрехи, които вампфеновете предпочитат.
— Това пък какво ще рече? — попита баба. Сигурно бе пропуснала възникването на феномена „Сали Джеси“.
— Хора, които се срещат с вампири и се кефят да бъдат хапани. Вампирски групи. Не живеят дълго, струва ми се, понеже твърде често искат да ги хапят и рано или късно, неизбежното ги застига.
— Но не ухапването е убило Модет. — Баба искаше да се увери, че е разбрала правилно.
— Не, удушена е.
Джейсън почти привършваше обяда си.
— Ти не зареждаш ли винаги от „Грабит“? — попитах.
— Аха, като много други.
— А нямаше ли си вземане-даване с Модет по едно време?
— Е, може и така да се каже — отвърна той предпазливо.
Приех това за „Спях с Модет, когато няма с коя друга“.
— Дано шерифът не пожелае да говори с теб — каза баба и неодобрително заклати глава, сякаш това щеше да помогне.
— Какво? — почервеня Джейсън, придобивайки отбранителен вид.
— Виждал си се с Модет в магазина всеки път, когато си зареждал газ, бил си й нещо като гадже, след което тя хвърля топа в апартамент, който ти е добре познат — обобщих аз.
Не беше кой знае какво, но не беше и нищо. В Бон Темпс се бяха случвали само няколко необичайни убийства. При разследването им имах чувството, че ще преобърнат всеки камък.
— Не съм единственият клиент. Много други мъже зареждат там и всички до един познават Модет.
— Да, но в какъв смисъл — рече баба изведнъж. — Тя не е проституирала, нали! В такъв случай е споделяла с кого се среща.
— Не беше такава, просто обичаше да се забавлява. — Предвид егоцентричния му характер беше мило от негова страна да защитава момичето. Погледнах големия си брат с малко по-добро око. — Предполагам, че беше малко самотна — допълни той.
Джейсън ни погледна и забеляза, че сме изненадани и разчувствани.
— Като заговорихме за проститутки, — каза припряно — има една в Монро, която се е специализирала с вампири. Има си човек с кол, в случай че някой прекали. Пие синтетична кръв, за да си възвръща изгубената.
Това си беше доста рязка смяна на темата. С баба се замислихме за въпрос, който не би прозвучал непристойно.
— Чудя се колко ли взема — обадих се аз.
И двете останахме със зяпнали уста, щом чухме числото.
След като оставихме темата за убийството на Модет, обядът продължи постарому. Точно когато беше време да се измият чиниите, Джейсън погледна часовника си и възкликна, че му се налагало да тръгва.
Установих обаче, че умът на баба продължава да се върти около вампирите. По-късно, когато си слагах грим и се приготвях за работа, тя дойде в стаята ми.
— На колко години според теб е вампирът, който си срещнала?
— Идея си нямам, бабо.
Ококорена, тъкмо си слагах спирала и се опитвах да не мърдам, та да не си бръкна в окото, затова гласът ми прозвуча странно, като да се пробвам за филм на ужасите.
— Смяташ ли, че… помни войната?
Нямаше нужда да питам коя война. В крайна сметка баба бе основател на Потомци на геройски загиналите.
— Възможно е — отговорих, оглеждайки лицето си от едната и от другата страна, за да се уверя, че ружът е равномерен.
Читать дальше