Шарлейн Харис: Мъртви преди мрак

— Мислиш ли, че би дошъл да ни разкаже за това? Може да организираме специална сбирка.

— През нощта — напомних й.

— О! Да, тогава ще трябва да е.

Потомците обикновено се срещаха по обед в библиотеката и си носеха храна.

Замислих се. Щеше да е грубо от моя страна да поискам от вампира да говори пред клуба на баба само защото го бях спасила от източващите. А може би сам щеше да си предложи услугите, ако му намекнех? Не ми се искаше, но заради баба трябваше да го направя.

— Ще го попитам следващия път, когато дойде — обещах.

— Или поне би могъл да дойде да разкаже на мен, а аз евентуално да запиша спомените му — каза баба, чувах как мозъкът й работи, обмисляйки какъв успех ще пожъне. — Ще е толкова интересно за останалите членове на клуба — рече почтително тя.

Едва се сдържах да не се разсмея.

— Ще му предложа — отвърнах — и ще видим. Когато тръгнах, баба вече пресмяташе дивидентите си.

Не допусках, че Рене може да отиде при Сам и да му разкаже историята с боя на паркинга. Но той не си бе губил времето. Когато същия следобед отидох на работа, реших, че вълнението, което усетих във въздуха, се дължи на убийството на Модет. Оказа се, че не е това.

В момента, в който пристигнах, Сам ме вкара в склада. Направо се тресеше от гняв. И ми се навика едно хубаво. Никога досега не ми е бил ядосан и за малко щях да се разплача.

— Ако подозираш, че някой клиент е в опасност, ела и ми кажи, аз ще се оправям, не ти — повтаряше вече шести път, когато осъзнах, че всъщност се е притеснявал за мен.

Чух да го изрича още преди да се реша откровено да прочета мислите му. Подслушването на шефа не е никак добра идея. Така и не ми бе хрумнало да потърся помощ от него или от когото и да било.

— И ако смяташ, че някой е бил ранен на нашия паркинг, следващата ти стъпка е да се обадиш на полицията, а не да се буташ между шамарите — каза недоволно Сам.

Светлото му лице, винаги румено, беше по-червено откогато и да било. А чупливата му златиста коса изглеждаше несресана.

— Добре — отвърнах, опитвайки се да звуча спокойно и да не мигам, за да не ми закапят сълзите. — Ще ме уволниш ли?

— Не, не! — възкликна той, очевидно още по-разгневен. — Не искам да те изгубя.

Хвана ме за раменете и леко ме разтресе, след което застана срещу мен и ме загледа с широко отворените си сини очи. Усетих от него да струи топлина. Физическият контакт усилва недостатъка ми и съм принудена да чувам мислите на този, който ме докосва. Един дълъг миг го гледах в очите, след което се опомних и отстъпих назад, а той ме пусна.

Обърнах се и излязох от склада стъписана.

Научих няколко смущаващи неща. Сам ме желаеше… но не можех да чуя мислите му толкова ясно, колкото на другите. Долових вълни от усещания за чувствата му, но не и мисли, все едно си надянал пръстен на настроението 4 4 Изобретен в края на 60-те. Съдържа термотропичен материал, например течен кристал, и променя цвета си спрямо температурата на носещия го. — Б.пр. в сравнение с това да получиш факс.

И какво направих по отношение на двете неща, които научих? Абсолютно нищо.

Никога преди не бях гледала на Сам като на привлекателен мъж — или поне не за мен — по ред причини. Но основната бе в това, че никога не гледах на никого по този начин. Не че не желая никого — боже, и още как! — а понеже желанието ми е постоянно потиснато, защото сексът при мен е жива трагедия. Представяте ли си да знаете всичко, което вашият партньор си мисли? Именно! Като започнете от „Божичко, каква бенка!“, „Задникът й е малко големичък!“, „Ако можеше само да се извърти леко надясно…“, „Защо не усеща намека…“. Схванахте идеята. Всяка страст изстива, повярвайте ми. А по време на секс е просто невъзможно да контролирам способностите си и да не прониквам в съзнанието на партньора си.

Освен това харесвах Сам за шеф. Пък и обичам работата си, среща ме с хора, държи ме във форма и ми носи доходи, така че няма опасност да се превърна в отшелничка, каквато баба ми се опасява, че ще стана. Трудно ми е да работя в офис, а за университета и дума да не става — заради ужасната концентрация, която се изисква. Просто ми е непосилно.

Но точно в този момент ми се искаше да поразсъждавам върху силното желание, което усетих у него. Не че ми бе предложил гласно или пък ме бе метнал на пода на склада. Долових чувствата му и ако решах, можех да не им обърна внимание. Оценявах деликатността на ситуацията и се зачудих дали Сам ме бе докоснал преднамерено и дали всъщност не се досеща какво точно умея.