Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

— Ало! — каза. Не знам защо, но винаги звучеше така, сякаш не е в настроение, все едно обаждането е последното нещо на света, с което й се занимава. Със сигурност знаех, че не е така.

— Здравей, Евърли. Не, стоя тук и си говоря със Суки. Тя стана преди малко. Не, не съм гледала новините днес. Не, не, никой не ми се е обаждал още. Какво? Какво торнадо? Но снощи беше спокойно. Четирите ъгъла? Така ли? Не! Не може да бъде! Наистина ли? И двамата ли? Тц, тц, тц. Какво каза Майк Спенсър?

Майк Спенсър беше следовател. У мен се зароди странно усещане. Изпих си кафето и си налях втора чаша. Помислих, че ще ми е необходима.

След малко баба затвори телефона.

— Суки, няма да повярваш какво е станало!

Искаше ми се да се обзаложа, че мога.

— Какво? — попитах, опитвайки се да не изглеждам виновна.

— Без значение колко спокойно изглеждаше времето, снощи трябва да се е извило торнадо при Четирите ъгъла. Преобърнало караваната под наем, в която живеела една двойка. И двамата са мъртви, заклещени под нея и направо смачкани. Майк казал, че никога не бил виждал подобно нещо.

— Ще изпрати ли телата за аутопсия?

— Ами, мисля, че трябва, макар според Стела причината за смъртта да била повече от очевидна. Караваната била преобърната на една страна, колата им била наполовина отгоре. А в двора имало изкоренени дървета.

— Божичко! — прошепнах, мислейки за силата, която се изисква, за да се направи всичко това.

— Миличка, така и не ми каза дали приятелят ти, вампирът, се появи снощи.

Подскочих виновно, но след това осъзнах, че баба просто прескочи от една тема на друга. Всеки ден ме питаше дали не съм виждала Бил и най-после можех да й отговоря положително. Но щеше да е с натежало сърце.

Естествено, баба само дето не затанцува от радост. Запърха из стаята, като че самият принц Чарлз щеше да й гостува.

— Ще дойде утре вечер, така ли! По кое време? — попита тя.

— По здрач — отвърнах.

— Не се стъмва рано, така че да го очакваме по-късно — заразсъждава тя. — Добре. Ще имаме време да вечеряме и да понаредим преди това. Разполагаме с целия ден да почистим къщата. Мога да се обзаложа, че не съм чистила този килим от година.

— Бабо, говорим за мъж, който спи в земята — припомних й. — Не смятам, че дори ще обърне внимание на килима.

— Е, ако не за него, то го правя за себе си, за да се почувствам горда — отвърна неопровержимо баба. — Освен това, млада госпожице, откъде знаеш къде точно спи?

— Добър въпрос, бабче. Не зная. Но той трябва да се пази от светлината, и то на сигурно място, така че…

Набързо разбрах, че нищо не бе в състояние да разубеди баба да не се заеме с основно чистене. Докато се приготвях за работа, тя отскочи до магазина, нае машина за почистване на килими и пристъпи към действие.

По пътя към „При Мерлот“ се отбих леко на север и се отправих към Четирите ъгъла. Кръстопътят съществуваше откакто хора се бяха заселили по тези земи. Понастоящем бе обновен с пътни знаци и настилка. Според местните е бил пресечна точка на две ловни пътеки. Помислих си, че рано или късно, там щяха да се появят къщи тип ранчо и дълги редици от магазини, но засега имаше само гори и според Джейсън мястото беше все още добро за ловуване.

И докато нямаше нищо, което да ме спира, отбих колата по отъпканата пътека, която водеше до откритото пространство и наетата от Негодниците каравана. Спрях и зяпнах втрещена през стъклото. Караваната, доста малка и стара, лежеше разрушена на около 300 метра встрани от мястото, където се бе намирала. Очуканата червена кола на Негодниците все още се държеше в единия край на смачкания като акордеон подвижен дом. Храсти и отломки бяха разпилени наоколо. Дърветата зад караваната ясно обрисуваха картината на мощната стихия, преминала оттук — откършени клони засипваха земята, върхът на един бор висеше на отпорена част от кората. По клоните бяха разпилени дрехи и дори една тава.

Бавно излязох от колата и се заоглеждах. Щетите бяха просто невероятни… особено като знаех, че не са причинени от торнадо. Бил, вампирът, бе инсценирал всичко това като оправдание за смъртта на Ратрей.

Стар джип криволичеше по неравната пътека и спря до мен.

— Ха, Суки Стакхаус! — възкликна Майк Спенсър. — Какво правиш тук, момиче? Нямаш ли си друга работа?

— Да, сър. Познавах Негод… Ратрей. Това е просто ужасно! — Прецених, че е достатъчно двусмислено.

Сега забелязах, че и шерифът беше с Майк.

— Да, наистина ужасно! — рече шериф Бъд Диърборн, докато слизаше от джипа. — Също така чух, че миналата седмица сте се спречкали на паркинга на „При Мерлот“.