Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

Преглътнах. Никак не съжалявах, че светът се бе отървал от Негодниците. Но трябваше да погледна истината в очите, не можех да пренебрегна факта, че се намирам в скута на убиец. Макар че бях предоволна, задето съм там — в прегръдките му.

— Това би трябвало да ме притеснява, но не е така — изрекох, преди да осъзная какви ги говорех.

Отново усетих онзи дрезгав смях.

— Суки, какво искаше да ме помолиш тази вечер?

Трябваше да се замисля сериозно. Макар физически да бях като по чудо възстановена от боя, още се чувствах малко объркана.

— Баба умира от любопитство да узнае на колко години си — отвърнах неуверено.

Нямах представа колко личен е този въпрос за вампир. Когато го зададох, той галеше гърба ми, сякаш милва котенце.

— Превърнах се във вампир през 1870-та, когато бях на трийсет човешки години.

Вдигнах поглед. Излъчващото му светлина лице бе напълно безизразно, а очите му приличаха на черни дупки в мрак.

— Участва ли във войната?

— Да.

— Опасявам се, че ще се ядосаш, но тя и клубът, в който членува, ще са безкрайно щастливи, ако им разкажеш нещичко за войната. Какво точно е представлявала.

— Клуб ли?

— Тя членува в Потомци на геройски загиналите.

— Геройски загиналите… — Гласът на вампира беше абсолютно равен, но със сигурност знаех, че не е доволен.

— Слушай, не трябва да им разказваш гадории за инфекциите и глада — започнах аз. — Те си имат своя представа за войната. Не че са глупави, преживели са други войни, но биха искали да разберат повече за начина на живот на хората по онова време, за униформите и военните действия.

— Обикновени неща.

Поех си дълбоко дъх.

— Аха.

— Ти ще бъдеш ли доволна, ако го направя?

— Какво значение има това? Баба ще е доволна. А и след като си в Бон Темпс и имаш желание да се установиш тук, ще е добър ход от твоя страна за репутацията ти.

— Ти доволна ли ще си?

Не беше от мъжете, чийто въпрос можеш да подминеш.

— Добре де, да.

— Тогава ще го направя.

— Баба помоли да се нахраниш, преди да отидеш — казах.

Отново чух гърления смях. Този път беше по-дълбок.

— Сега вече с нетърпение очаквам срещата с нея. Може ли да ти се обадя някоя вечер?

— Естествено. Утре ще е последната ми нощна смяна и след това ще почивам два дни, така че в четвъртък вечер ще съм свободна — вдигнах ръка да погледна колко е часът. Часовникът работеше, но стъклото бе зацапано със засъхнала кръв. — Уф! — възкликнах наплюнчвайки пръста си да го изчистя. Натиснах бутона за осветлението и направо зяпнах, когато видях какво показва. — Божичко, трябва да се прибирам! Дано баба да е заспала вече.

— Тя сигурно се притеснява за теб, да си сама навън до толкова късно — промълви Бил. Звучеше така, сякаш също не го одобрява.

Дали не се бе сетил за Модет? За кратък миг бях дълбоко обезпокоена от мисълта дали не я е познавал. Дали не го е канила да отиде с нея у тях… Но отхвърлих идеята. Категорично. Нямах желание да се занимавам със странната и ужасна история за живота и смъртта й. Не желаех този кошмар да хвърля сянка върху малкото ми късче щастие.

— Такава ми е работата — отвърнах рязко. — Няма какво да се прави. Пък и невинаги съм нощна смяна. Но когато имам възможност, си вземам почивни дни.

— Защо?

Вампирът ми помогна да стана, след което набързо се надигна от земята.

— Повече бакшиши, повече работа. И не ми остава време да мисля.

— Но вечер е опасно — заяви той недоволно. Нямаше как да премълча.

— Недей да звучиш като баба ми — сгълчах го нежно.

Почти стигнахме до паркинга.

— По-стар съм от баба ти — напомни ми той.

Това сложи край на разговора. След като излязох от гората, спрях и се огледах. Паркингът изглеждаше нормално, сякаш никога нищо не се бе случило там. Сякаш не бях пребита почти до смърт ей там, на чакъла. И сякаш Негодниците не бяха намерили там смъртта си.

Осветлението в бара и в караваната на Сам бе угасено.

Чакълът бе мокър, но не и окървавен. Чантата ми си стоеше на капака на колата ми.

— Ами кучето? — попитах аз. Обърнах се да погледна спасителя си. Нямаше го.

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН СТАНАХ ДОСТА КЪСНО, в което нямаше нищо изненадващо. За мое успокоение, когато се прибрах у дома, баба вече бе заспала. Успях да се добера до леглото си, без да я разбудя. Пиех кафето си на кухненската маса, а баба подреждаше килера, когато телефонът звънна. Тя се отпусна на табуретката до шкафчето, обичайната й поза за говорене по телефона.