Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

Целият бар говореше за загиналите. След смъртта на Мак и Денис убийството на Модет бе останало на заден план. Забелязах няколко пъти Сам да ме гледа, сетих се за снощи и се зачудих какво ли знае. Но не смеех да го попитам, защото можеше и нищо да не знае. Давах си сметка, че се бяха случили неща, за които още не съм намерила ясно обяснение, но бях толкова щастлива, че съм жива, че потиснах мисълта за тях.

Никога не се бях старала толкова да съм усмихната, докато оправям сметката, никога не бях разчиствала масите толкова бързо, никога не бях приемала поръчки толкова безпогрешно. Дори старият Рене с рошавата си коса не ме забави, макар че се опитваше да ме въвлече в дългите си отвлечени разговори всеки път, когато се приближах до масата, която делеше с Хойт и още няколко стари приятели. Понякога той се правеше на смахнат каджун 7 7 Етническа група, живееща основна в щата Луизиана, САЩ, състояща се от изгнаници от Акация (френскоговорещи заселници). — Б.пр. , макар че какъвто и акцент да демонстрираше, беше фалшив. Семейството му бе изгубило следата на корените си. Всички жени, за които се бе женил, бяха необуздани и с трудни характери. Краткото му увлечение с Арлийн било, когато била съвсем млада и все още нямала деца. Тя ми бе казвала, че по онова време правела неща, заради които сега се изчервява само като си помисли. Доста се бе променила оттогава, ала Рене не беше. За мое учудване Арлийн определено държеше на него.

Заради случилото се в Бон Темпс всички в бара тази вечер бяха превъзбудени. Имаше мистериозно убийство на жена — обикновено убийствата тук се разрешаваха бързо. Една двойка бе загинала от необичайно природно явление. Онова, което стана по-късно, отдадох на същата тази превъзбуда. Барът е квартален и рядко се отбиват хора, които не са от града, така че никога не бях имала проблеми с клиентите. Но тази вечер на една от масите до Рене и Хойт седеше едър рус мъж с широко червендалесто лице, който ми пусна ръка, когато им носех бирите.

В „При Мерлот“ това не се толерира.

Мислех да стоваря таблата на главата му, но той отдръпна ръка. Усетих нечие присъствие точно зад себе си. Обърнах се и видях Рене, който бе станал от стола си, без да го усетя. Проследих с поглед ръката му и забелязах, че е стиснал здраво ръката на русия, чието червендалесто лице бе почервеняло още повече.

— Хей, пусни ме бе, човече! — възпротиви се онзи. — Само се шегувах.

— Не можеш да докосваш никого от персонала тук! Това е правилото!

Рене можеше да е нисък и слаб, но всички присъстващи щяха да заложат парите си на него пред якия непознат.

— Добре, добре.

— Извини се на дамата.

— На смахнатата Суки? — невярващо попита русия. Сигурно и друг път е идвал тук.

Хватката на Рене трябва да се бе затегнала. Видях очите на онзи да се пълнят със сълзи.

— Извинявай, Суки!

Кимнах гордо. Рене пусна рязко ръката му и му даде знак да се омита колкото може по-скоро. Русия си плю на петите и се изпари, последван от спътника си.

— Рене, трябваше да ме оставиш сама да се оправя с това — прошепнах му тихо, когато останалите клиенти се върнаха към заниманията си. Бяхме дали повод за клюки поне за няколко дни. — Но оценявам това, че се застъпи за мен.

— Няма да позволя някой да се закача с приятелките на Арлийн — категорично отсече Рене. — „При Мерлот“ е хубаво място и ние държим да си остане такова. Освен това понякога ми напомняш на Синди.

Синди беше сестра му. Тя се премести в Батън Руж преди година-две. Беше русокоса и със сини очи, освен тези прилики не можех да се сетя за други. Но нямаше да е учтиво да го споменавам.

— Често ли се виждаш с нея? — попитах.

Хойт и другият мъж на масата обсъждаха победите и резултатите на „Шривпорт Каптънс“ 8 8 Американски бейзболен отбор от Шривпорт, Луизиана. — Б.пр. .

— От време на време — отвърна Рене, поклащайки глава, за да покаже, че би му се искало да се случва по-често. — Тя работи в кафенето на една болница.

Потупах го по рамото.

— Трябва да се връщам на работа.

Когато отидох до бара, за да взема следващата поръчка, Сам ме погледна въпросително. Отвърнах му с учуден поглед — в знак, че аз самата съм изненадана от намесата на Рене. В отговор шефът ми повдигна леко рамене, което означаваше, че не може да се търси обяснение за човешкото поведение.

Но когато отидох зад бара да взема още салфетки, забелязах, че е извадил бейзболната бухалка, която държеше под касата за спешни случаи.