Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

Въпреки това се усмихнах лъчезарно и прегърнах Клео Хардауей, така както правех при всяка наша среща. Е, когато работеше в училищната лавка, имаше доста повече дрехи на гърба си. За разлика от нея Майк седеше пред мен както майка го е родила.

Имах нагласата, че ще е гадно, но някои зрелища просто надхвърлят човешките очаквания. Огромните шоколадови гърди на Клео лъщяха от някакво мазило, досущ като срамотиите на Майк. Нямах никакво желание дори да мисля какво точно бяха правили.

Майк се опита да хване ръката ми — може би искаше да намаже и мен, знам ли? — но аз му се изплъзнах и тръгнах към Тара и Яйцето.

— Изобщо не съм предполагала, че ще дойдеш — каза Тара. Усмихваше се, но някак насила. Всъщност изглеждаше направо отчаяна. Може би настроението й имаше нещо общо с факта, че Том Хардауей стоеше на колене пред нея и обсипваше с целувки вътрешната част на бедрата й. Или заради очевидния интерес на Яйцето към Ерик. Отново погледнах Тара в очите, но ми призля.

Бях там едва от пет минути, но това бяха най-дългите пет минути в живота ми.

— Често ли се забавляваш по този начин? — попитах я аз, колкото да завържа разговор. Яйцето зяпаше задника на Ерик, който стоеше до хладилника с Джен, и в същото време се мъчеше да разкопчае копчето на шортите ми. Смърдеше на алкохол. Гледаше ме с блеснал поглед и увиснало чене.

— Приятелят ти е огромен — рече той и устата му се напълни със слюнка.

— Да, много по-едър е от Лафайет — прошепнах аз и потърсих погледа му. — Предположих, че тук ще го посрещнат радушно.

— О, да — с готовност се съгласи Яйцето. — Да, Ерик е… здрав като бик. Разнообразието е хубаво нещо.

— Аха, от това по-голямо разнообразие, здраве му кажи — измърморих аз. Яйцето продължаваше да се бори с копчето ми. Май изобщо не трябваше да идвам. Той не мислеше за нищо друго, освен за задника на Ерик. Впрочем не само за задника му.

Сякаш усетил, че говорим за него, Ерик се промъкна иззад гърба ми и ме придърпа към себе си, освобождавайки ме от тромавите пръсти на Яйцето. Изпитах огромно облекчение. Малко неща могат да бъдат по-противни от това да видиш как хора, които си познавал цял живот, се държат като разгонени животни. Сигурно и лицето ми го издаваше, затова се обърнах към Ерик и обвих ръце около врата му. Той измърка доволно и с радост откликна на безмълвната ми покана. И след като вече не се тревожех дали някой вижда лицето ми, спокойно можех да развихря телепатичните си способности. Ерик напъха езика си между устните ми и мозъкът ми съвсем се размекна. В стаята имаше няколко много силни мисловни „предавателя“ и вече се чувствах не като себе си, а като съобщителен канал за хорските въжделения.

Първо ме връхлетяха мислите на Яйцето. Спомняше си за Лафайет; за тъмната му кожа, за сръчните му пръсти и силно гримираните му очи, за съблазнителния му шепот. Сладките спомени се разсеяха и на тяхно място се появиха други, много по-неприятни… Лафайет се дърпаше и гневно протестираше… после започна да пищи…

— Суки — прошепна Ерик в ухото ми толкова тихо, че никой друг да не го чуе. — Суки, успокой се. С мен си в безопасност.

Погалих шията му и веднага усетих, че някой стои зад него.

Ръката на Джен се обви около кръста му и започна да гали собствения ми задник. Допирът й до мен я превърна в идеален „изпращач“ и аз побързах да се заровя в съзнанието й. Започнах да го разлиствам като книга, но не прочетох нищо интересно. Мислеше единствено за анатомията на Ерик и се тревожеше, че е твърде обсебена от гърдите на Клео. Нищо, което да ми върши работа.

Смених посоката и се вмъкнах в главата на Майк Спенсър, където открих купчина гнусотии, точно както и очаквах. Открих, че докато мачкаше тъмните гърди на Клео, си представяше друга тъмна кожа — студена и безжизнена. И се възбуждаше от това. В съзнанието му видях как Джен спи на дивана, а Лафайет крещи, че ако не престанат да му причиняват болка, ще разкаже на всички какво е правил и с кого… видях как юмрукът на Майк се спуска надолу… видях и Том Хардауей, коленичил върху крехкия гръден кош на Лафайет…

Стигаше ми толкова! Трябваше да се махна, и то веднага. Нямах сили да остана там и минута повече, дори да не бях разбрала онова, което ми трябваше. Не виждах как Порша би могла да изтърпи това мероприятие, още повече че тя не притежаваше моята „дарба“ и щеше да й се наложи да остане по-дълго, ако искаше да узнае нещо.

Ръката на Джен започна да мачка задника ми. Това беше най-жалкото подобие на секс през целия ми живот; секс не просто без любов, но и без разум, и без каквито и да било чувства, дори обикновена симпатия.