Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Усмихваш се — каза Ерик. — Щастлива ли си?

— Да.

— Всичко ще бъде наред.

— Благодаря. Вярвам ти.

Посочих към малката табела с надпис „Фаулър“, зад която се криеше черен път, почти незабележим между гъстите храсти. Завихме по набраздена, чакълеста алея, спускаща се право надолу по стръмния склон. Колата заподскача по дълбоките коловози и Ерик смръщи вежди. Върху отъпканата пръст пред хижата бяха паркирани четири автомобила. През отворените прозорци нахлуваше хладният нощен въздух, но зад спуснатите транспаранти не се виждаше нищо. Отвътре се чуваше глъчка. Внезапно изгубих всякакво желание да влизам в тази къща…

— Може пък да е бисексуална оргия, а? — обади се Ерик. Изобщо не изглеждаше разтревожен; дори подозирах, че се забавляваше. Излязохме от колата и се изправихме до нея. Погледнах го и напъхах ръце в джобовете на пуловера си.

— Каквато ще да е — свих рамене аз. Какво значение имаше? Не възнамерявах да участвам в забавлението. С ъгълчето на окото си долових движение. Някой ни гледаше през леко вдигнатата щора.

— Наблюдават ни.

— Влизам в роля тогава.

Ерик се наведе и залепи устни върху моите. Не ме държеше, но и аз не се дърпах. Чувствах се напълно спокойна. Дойдох с предварителната нагласа, че ще ми се наложи поне да се целувам с чужди хора, затова просто му отвърнах.

Може би притежавах естествен талант, разцъфтял под умелото ръководство на превъзходен учител. Бил непрекъснато ми повтаряше, че се целувам страхотно, затова не исках да го разочаровам.

Справях се чудесно, съдейки по шаването в тесния клин на Ерик.

— Готов ли си за влизане? — попитах аз, стараейки се да не свалям поглед под нивото на гърдите му.

— Не съвсем — отвърна той. — Но щом се налага… Поне се настроих подобаващо.

Смущавах се от мисълта, че за втори път целувах Ерик и за втори път изпитвах по-голямо удоволствие, отколкото трябваше, но усетих как неволно се усмихвам. Качихме се на дървената веранда, на която тъмнееха няколко алуминиеви стола и голяма скара на газ, и аз лекичко почуках на вратата.

— Кой е? — чу се гласът на Джен.

— Суки и приятел — отвърнах.

— Охо! Влизай! — извика тя.

Отворих вратата и всички погледи се обърнаха към нас. При вида на придружителя ми радушните усмивки мигом се изпариха и на тяхно място се появи тревожно изумление. Ерик застана до мен, преметнал шлифера си през рамо, а аз едва не се изсмях на глас. Отне им минутка да осъзнаят, че Ерик е вампир, и след първоначалния шок всички започнаха да го оглеждат с любопитство от глава до пети.

— Хей, Суки, кой е приятелят ти? — попита Джен Фаулър, която за краткия си, трийсетгодишен живот имаше завидно количество разводи зад гърба си. Носеше нещо като дантелен комбинезон, в разрешената й коса се преплитаха разноцветни кичури, а тежкият й грим би бил чудесен за театрално представление, но в тази извънградска вила изглеждаше малко нелепо. Вероятно смяташе, че щом оргията си е нейна, може да облече каквото си иска. Съблякох пуловера и любопитните погледи зарязаха Ерик и се отместиха върху мен.

— Това е Ерик — казах. — Поканих го да ме придружи. Надявам се, че нямате нищо против.

— О, колкото повече, толкова по-весело — изчурулика тя с неподправена искреност. Очите й не се отлепяха от тесния клин на Ерик. — Нещо за пиене, Ерик?

— Намира ли ви се кръв? — с надежда попита той.

— Да, мисля, че ми е останала малко нулева положителна. Понякога… влизаме в роли. — Тя вдигна вежди многозначително и го изгледа похотливо.

— Е, тази вечер можем да се държим естествено — каза той и й намигна. По пътя към хладилника потупа Яйцето по рамото и онзи веднага засия.

Ох… Знаех си, че тук ще науча много нови неща. До Яйцето се цупеше Тара, сбърчила тъмни вежди над присвитите си очи. Носеше сутиен и бикини в аленочервено, а маникюрът и устните й бяха в същия цвят. Изглеждаше великолепно и напълно уместно за събитието. Потърсих погледа й, но тя наведе глава. Нямаше нужда да чета мислите й, за да усетя срама й.

Майк Спенсър и Клео Хардауей седяха на изтърбушен диван, опрян до стената от лявата ми страна. Цялата къща на практика представляваше една голяма стая с мивка и готварска печка отдясно и малка баня в дъното. Вехти мебели, вероятно събирани от градското бунище. Но едва ли имаше извънградска вила, която можеше да се похвали с толкова дебел и мек килим, с толкова възглавнички, разхвърляни наоколо, и с толкова плътни щори по всички прозорци. По килима се въргаляха различни… приспособления, които изглеждаха просто отвратително. Предназначението на някои от тях ми беше напълно неизвестно.