Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Суки, доста се поизмъчих, докато разкодирам съобщението ти. Дано съм успял. — В гласа му се долавяше раздразнение. — Ако все пак решиш да отидеш на това парти, в никакъв случай не ходи сама. Опасно е и не си струва. Вземи със себе си Джейсън или Сам.

Ето, щях да си имам придружител, по-силен и от двамата накуп, така че нямаше място за тревога. Нещо отвътре ми подсказваше, че Бил едва ли би одобрил избора ми на телохранител.

— Стан Дейвис и Джоузеф Веласкес ти пращат много поздрави. Пиколото Бари — също.

Усмихнах се. Седях по халат на леглото и решех косата си, докато слушах съобщението.

— Не съм забравил петъчната вечер — каза Бил с онзи свой глас, който винаги ми подкосява краката. — И ще я помня винаги.

— Какво толкова е станало в петък вечер? — попита Ерик.

Изпищях. Сърцето ми щеше да се пръсне от уплахата. Мигом се втурнах към него със свити юмруци.

— Ерик, на няколкостотин години си и би трябвало да знаеш, че преди да влезеш в чужда къща, е редно да почукаш! И кога изобщо съм те канила да влезеш? — Без покана Ерик не би прекрачил прага.

— Преди около месец, когато дойдох да се видя с Бил. Почуках — рече Ерик и си придаде обидено изражение. — Ти не ми отвори, но ми се стори, че чух гласове, затова влязох. Дори извиках името ти.

— Сигурно си го прошепнал, защото не съм те чула. — Все още кипях от ярост. — Постъпи много лошо и трябва да си наясно с това!

— Какво смяташ да облечеш за партито? — попита той, нетърпелив да смени темата. — Ти си порядъчно момиче, имаш ли нещо, което да е подходящо за оргия?

— Ох, не знам… — Замислих се и ядът ми се изпари моментално. — Ясно ми е, че трябва да се накипря като за оргия, но никога досега не съм ходила на подобно мероприятие и направо не знам как да започна. Макар че съвсем ясно си представям как ще завърша.

— Аз съм ходил по оргии — предложи услугите си той.

— Защо ли не се изненадвам? И какво си обличал?

— Последния път си наметнах животинска кожа, но сега се постарах малко повечко. — Ерик драматично изхлузи от раменете си дългия шлифер и аз просто замръзнах срещу него с увиснало чене. Той обикновено ходеше с джинси и тениска, но днес се беше нагиздил с тесен розов потник и клин от ликра. Представа нямах как се е сдобил с тях. Дори не знаех, че на пазара се предлагат тесни клинове за двуметрови здравеняци. И то в розово и синьо, досущ като вратите на Джейсъновия пикап.

— Уау! — възкликнах аз поради загуба на дар слово. — Оу!… Как си се барнал само! — Когато пред теб стърчи снажен мъжага, обут в клин от ликра, почти нищичко не остава за въображението. Едва устоях на изкушението да го помоля да се обърне, за да го огледам и отзад.

— Не съм сигурен дали изглеждам като откровен педал — каза Ерик. — Но може и да успея да заблудя някого. — Той запърха с мигли насреща ми. Очевидно се забавляваше.

— О, да… — отвърнах аз и смутено отместих поглед встрани.

— Искаш ли да ти намеря нещо за обличане? — предложи той. И преди да успея да възразя, Ерик вече ровеше в чекмеджетата на скрина ми. Но освен тениски и шорти вътре нямаше нищо съблазнително. Впрочем имах едни къси панталонки още от ученическите ми години, в които изглеждах „пристегната като гъсеница в пашкул“, както поетично се изрази Ерик.

— По-скоро като Дейзи Дюк — измърморих аз, чудейки се дали дантелените шарки на бикините ми ще оставят отпечатък върху задника ми за цял живот. Сложих си късо бяло потниче, което чудесно контрастираше със загорялата ми кожа. Отдолу надничаше в цялата си прелест новият ми син сутиен. Искрено се надявах да остане невредим, тъй като Бил все още не го беше виждал. Косата си оставих свободно разпусната.

— Ей, косите ни имат еднакъв цвят — възкликнах аз, наслаждавайки се на отраженията ни в огледалото.

— Да, така е, приятелко — ухили се Ерик. — Но я ми кажи, ти навсякъде ли си руса?

— Много ли ти е любопитно?

— Да — простичко отвърна той.

— Ще се наложи да гадаеш.

— Аз например съм рус от глава до пети — каза той.

— Предположих, съдейки по космите на гърдите ти.

Той вдигна ръката ми, за да провери подмишницата.

— Глупави жени, бръснете се навсякъде — рече той и пусна ръката ми.

Отворих уста, за да кажа нещо по темата, но осъзнах, че е по-добре да не я подклаждам.

— Трябва да тръгваме.

— Няма ли да си сложиш парфюм? — Той започна да души капачките на шишенцата върху скрина ми. — Ето, напръскай се с този! — каза той и ми подхвърли един. Улових го, без дори да се замисля. — Охо, изпила си повече вампирска кръв, отколкото предполагах, мис Суки.