Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Аз бях против — измърмори тя. Да моли за услуга сервитьорка, при това Стакхаус, си беше сериозен удар по гордостта й. Никой не харесваше дарбата ми. Никой не искаше да ровичкам в собствения му мозък. Но всеки желаеше да изровя нещичко от чуждите мисли, независимо дали това ми харесваше, или не.

— Сигурно си забравила, че неотдавна Анди арестува брат ми по обвинение в убийство. — Е, впоследствие се наложи да го пусне, но все пак.

Порша почервеня още повече. На път беше да се подпали.

— Забрави тогава! — изрече тя с малкото останало достойнство, което успя да събере. — И без това не ни трябва помощ от странна птица като теб.

Явно бях прекрачила границата на търпението й, тъй като тя винаги е била сдържана.

— Чуй ме внимателно, Порша Белфльор. Ще надам едно ухо. Но не заради теб или брат ти, а защото харесвах Лафайет. Той беше мой приятел и винаги се е държал мило с мен, за разлика от теб и Анди.

— Не те харесвам.

— Не ми пука.

— Проблем ли има, скъпа? — попита хладен глас иззад гърба ми.

Беше Бил. Мислено се докоснах до него и почувствах приятен покой. Чуждите мисли жужаха наоколо като пчели в буркан, а Бил се носеше помежду им като облак прохлада. Великолепно усещане!

Порша скочи от стола си толкова рязко, че едва не го обърна. Страхуваше се от близостта на Бил, сякаш той беше отровна змия или нещо подобно.

— Порша просто ме молеше за услуга — бавно казах аз и осъзнах, че нелепата ни троица вече привличаше любопитни погледи.

— В замяна на всички добрини, които Белфльор са сторили за Стакхаус? — попита Бил. Порша се фръцна и излетя от бара като буреносен облак. Бил я изпрати с поглед, преливащ от задоволство.

— Да се чуди човек за какво беше всичко това! — казах аз и се облегнах назад. Ръцете му ме обгърнаха и той ме притегли по-близо до себе си. Усещането наподобяваше прегръдка с дърво.

— Вампирите в Далас са готови с тяхната част от уговорката — каза Бил. — Можеш ли да тръгнеш утре вечер?

— Ами ти?

— Мога да пътувам в ковчега си, ако проявиш желание да ме прибереш от летището. Така ще разполагаме с цяла нощ, за да разберем какво се иска от нас в Далас.

— Значи ли това, че ще трябва да те отведа до летището в катафалка?

— Не, слънчице. Просто бъди там. Има транспортни фирми, които си вадят хляба с това.

— Превозват вампири през светлата част от денонощието?

— Да, имат специален лиценз за това. Беше ми нужно време, за да го осмисля.

— Да ти отворя бутилка? Сам е сложил няколко на нагревателя.

— С удоволствие. Нека е нула положителна.

Моята кръвна група. Сладур. Усмихнах му се, но не насила, като за клиенти, а искрено и от сърце. Голям късмет извадих с него въпреки трудностите, които животът ни сервираше. Не можех да повярвам, че бях целунала друг мъж, и моментално пропъдих тази мисъл от главата си.

Бил ми се усмихна в отговор. И той ми се радваше.

— Кога свършваш работа? — прошепна той в ухото ми.

Погледнах часовника си и с нотка на обещание в гласа заявих:

— След трийсетина минути.

— Ще те изчакам — каза той и седна на освободения от Порша стол, а аз му сервирах кръвта на мига.

По някое време на масата му седна Кевин и двамата се впуснаха в разговор. Не съм се старала да ги подслушвам, но подочувах за какво приказват; за престъпленията в малкия ни град, за цената на бензина, за предстоящите избори за шериф. Съвършено нормални неща! Направо сияех от гордост. В началото, когато Бил започна да идва по-често в „Мерлот“, атмосферата в бара осезаемо се напрягаше. А сега хората го приемаха съвсем естествено и спокойно разговаряха с него или просто му кимаха за поздрав, без да драматизират излишно.

В колата, на път за вкъщи, Бил изглеждаше в приповдигнато настроение. Нямах представа на какво се дължи това, но в един момент осъзнах, че сигурно се вълнува от предстоящото ни пътуване до Далас.

— Май ти се пътува, а? — попитах аз, не много доволна от внезапната му жажда за пътешествия.

— Откакто се помня, все пътувам. Тези няколко месеца в Бон Темпс бяха прекрасни — каза той и ме потупа по ръката, — но ми се иска да опозная и други представители на нашата общност. Освен това вампирите от Шривпорт са твърде властни натури. Не мога да се отпусна в тяхно присъствие.

— Така ли бяхте организирани и допреди да излезете на светло? — Стараех се да не разпитвам много-много за вампирското общество, защото никога не знаех как би реагирал Бил, но понякога любопитството ми надделяваше.