Шарлейн Харис - Мъртви в Далас

— Съжалявам, Суки. Много съжалявам — каза той с неподправена искреност и вече напълно сериозен. Стояхме ужасно близо един до друг. Кожата му излъчваше топлина, а косъмчетата по ръцете му буквално пукаха като електропроводници.

Поех дълбоко въздух.

— Тревожа се, че може да насочи вниманието си към теб — обясних аз. — Какво по-точно би могла да иска една менада, Сам?

— Мама често разправяше на татко, че обожават горди мъже — каза той и за момент си помислих, че продължава да се шегува с мен. Погледнах го в очите — беше сериозен. — Най-голямото удоволствие за менадите е да разкъсват горди мъже на парчета. Съвсем буквално.

— Гадост! А нещо друго не ги ли устройва?

— Едър дивеч. Мечки, тигри и прочее.

— Не е лесно да откриеш тигър в Луизиана. Мечка може и да се намери, но как да я закара човек до територията на менадата? — Замислих се дълбоко по този въпрос, но отговорът ми се изплъзваше. — Предполагам, че ще я иска жива, нали?

Сам кимна разсеяно, сякаш не ме слушаше. После се наведе и ме целуна.

Трябваше да го предвидя по-рано.

Беше толкова топъл в сравнение с леденото тяло на Бил… Е, не чак ледено, но хладно със сигурност. Устните на Сам бяха направо горещи, езикът му също. Целувката беше дълбока, напориста и неочаквана. И вълнуваща, ако трябва да съм откровена; като подарък, който не си очаквал, но всъщност много ти харесва. Стояхме прегърнати и се целувахме в захлас, когато внезапно се осъзнах.

Отдръпнах се лекичко назад, а той бавно откъсна устни от моите.

— Наистина трябва да се махна от града за известно време — казах аз.

— Съжалявам, Суки, но копнея за това от години.

Много неща можех да кажа след това негово признание, но аз събрах сили и се спрях на най-трудното.

— Сам, знаеш много добре, че съм…

— … влюбена в Бил — довърши той вместо мен. Нямах представа дали наистина съм влюбена в Бил, но със сигурност го обичах и се чувствах обвързана с него. Не ми се навлизаше в сложни обяснения, затова просто кимнах.

Не можех да прочета ясно мислите на Сам, защото той е свръхестествено същество. Но трябваше да съм кон с капаци, да не кажа пълен кретен, за да не усетя объркването и копнежа, които се излъчваха на талази от него.

— Опитвах се да ти кажа — обадих се аз след минута мълчание, когато вече се бяхме разплели от прегръдката си и отстъпили на безопасно разстояние, — че ако тази менада наистина си пада по барове, то „Мерлот“ би привлякъл вниманието й, защото съдържателят му не е… хм, как да кажа… средностатистически човек… какъвто е и барът на Ерик в Шривпорт впрочем. Така че бъди нащрек.

Сам видимо се развълнува от предупреждението ми; изглеждаше някак обнадежден от вниманието ми.

— Благодаря ти, че ми каза, Суки. Когато дойде време за следващото ми превъплъщаване, ще се оглеждам по-внимателно в гората.

За пръв път се замислях, че Сам би могъл да срещне менадата по време на авантюристичните си превъплъщения. Краката ми се подкосиха от ужас и се наложи да седна.

— О, не! — изстенах аз. — По-добре не се превъплъщавай изобщо!

— След четири дни е пълнолуние — отбеляза Сам след кратка справка с календара. — Няма как. Вече съм се уговорил с Тери да ме замести в бара.

— Какво му каза?

— Всеки път му казвам, че имам среща. Досега не му е правило впечатление, че винаги отсъствам по пълнолуние.

— Много добре. Някакви новини от полицията за Лафайет?

— Не — поклати глава Сам. — Но наех на работа един негов приятел, Хан.

— Шир Хан?

— Чака Хан.

— Добре де, но поне може ли да готви?

— Уволнили са го от плаващия ресторант „Кралска скарида“.

— Защо?

— Заради твърде артистичния му темперамент, предполагам — сухо отвърна Сам.

— Това и при нас не се котира особено — отбелязах аз и се запътих към вратата. Бях доволна, че си поговорихме; това донякъде успя да разсее напрежението, загнездило се помежду ни след неловката случка. Двамата със Сам за пръв път се прегръщахме на работното си място. Бяхме се целували само веднъж досега, преди месеци, когато той ме изпрати до вкъщи след първата ни и последна романтична среща. Сам беше мой работодател, а впускането в любовна авантюра със собствения ти шеф не е добра идея. А да флиртуваш с шефа си, когато гаджето ти е вампир, си е опасна игра, да не кажа смъртоносна. На Сам му трябваше жена, и то бързо.

Когато съм притеснена, се усмихвам. Ухилих се до уши и казах: „Е, време е да се връщам на работа“, после прекрачих прага и хлопнах вратата зад гърба си. В съзнанието ми бушуваха всякакви емоции, но се опитах да ги прогоня и се подготвих да развъртя подноса.